НАСА разработи сензор с размерите на раница, които да помогне за ориентиране по терена при бъдещи лунни експедиции, предаде в. „Бизнес инсайдър“, цитиран от Телеграф.

Кинематичната раница за навигация и картографиране (KNaCK) е проектирана, за да помогне на астронавтите да се придвижват из райони, които не са проучени или имат много ниска видимост като Южния полюс на Луната, съобщи космическата агенция на САЩ.

Скенер

KnaCK е мобилен скенер, който използва технологията лидар – метод, при който светлината се използва за дистанционно измерване на разстоянията по начина, по който прилепът използва звука, за да се ориентира. Сензорът излъчва светлина, за да картографира триизмерно терена, заобикалящ астронавтите. Той замерва милиони точки в секунда, създавайки незабавно навигационна система в реално време. Така изследователят получава 3D „облак от точки“ или карта с висока резолюция на заобикалящия го терен.

Дистанция

В една враждебна за хората среда като Луната няма джипиес, който да им помага при навигацията. Затова този уред, който картографира в реално време, може да помогне на астронавтите да узнаят колко далече са отишли и колко далече е следващият обект, заяви планетарният учен д-р Майкъл Занети. Той ръководи проекта KnaCK в центъра на НАСА за изучаване на космическите полети „Маршал“ в Хънтсвил, щата Алабама. Сензорът може да се носи като малка раница, но може също така да се монтира на роувъри. Д-р Занети го представи като усъвършенствана версия на лазерните далекомери, използвани от геолозите, или на високочувствителните аларми за близост, които помагат на умните коли да избягват сблъсъците. Системата би могла да гарантира безопасността на астронавтите и на роувърите в среда без джипиес като Луната, като идентифицира реалните разстояния до далечни обект. Тя също така показва на изследователите в реално време колко време им остава, за да стигнат до целта си.

Мрак

Това е ключово предизвикателство в момент, когато учените, ангажирани с програмата „Артемида“ на НАСА, се подготвят да предприемат първите съвременни мисии до Луната, както и първата мисия в историята до Южния полюс на естествения спътник на Земята. Там Слънцето никога не се издига повече от 3 градуса над лунния хоризонт, поради което голяма част от терена остава в дълбока сянка. Това затруднява преценката за разстоянието между различни точки, които представляват интерес.

Проектът KnaCK стартира през 2020 г. с финансиране от инициативата на НАСА за подпомагане на изследователи в ранната фаза на тяхната кариера. Учените си партнирали с фирмата „Торч текнолъджис“ от Хънтсвил, за да разработят прототипа на раницата и свързаните с нея алгоритми за навигация, които позволяват акуратно картографиране без джипиес. Лидарът е закупен от компанията Aeva от Калифорния, която работила с НАСА, за да подобри проучвателната система с оглед да бъде използвана на Луната и при други извънземни начинания. Използвайки KnaCK при екскурзии с роувър и при ходене, изследователите успели прецизно да картографират топографията на ландшафта, включително дълбоки клисури, планини и пещери. Оказало се, че лидарът работи дори и в пълен мрак, което би освободило астронавтите от нуждата да влачат обемисти осветителни тела навсякъде, където отиват.

Амбиции

Последният път, когато астронавт ходи по почва, която не е на Земята, бе преди близо 50 години. Джийн Сърнан напусна Луната на 19 декември 1972 г. НАСА има за цел да започне наново пилотирани полети колкото се може по-скоро със своята серия от мисии „Артемида“. Освен че американците ще се върнат на Луната, и то за по-дълги периоди, програмата предвижда там да стъпи първата жена и първият цветнокож човек. В края на м. г. агенцията актуализира графика, като отложи първото кацане на човек за 2025 г. Това накара някои висши служители да изразят опасенията си, че Китай би могъл да изпревари САЩ, отбеляза „Бизнес инсайдър“.

Излитане

Основата на мисиите „Артемида“ е мегаракетата, наречена „Спейс Лонч Систъм“ (Ес Ел Ес). Първата ракета от тази серия бе изведена на площадката за изстрелване в щата Флорида за поредица от тестове, наречени „мокри генерални репетиции“. При тях резервоарът се пълни с гориво (затова са наречени „мокри“) и се прави обратно броене, като се палят двигателите, но този процес се спира малко преди Ес Ел Ес да литне. При успех ще се даде „зелена светлина“ за първото пробно изстрелване на ракетата, но без екипаж, което се очаква да стане още това лято.