Сондата Parker Solar Probe се приближи на рекордните 6,1 милиона километра от повърхността на звездата

На 24 декември 2024 г. сондата Parker Solar Probe на НАСА постигна исторически рекорд, като се приближи на най-малкото разстояние от Слънцето, достигано някога от човешко творение. Космическият апарат навлезе в горните слоеве на атмосферата на нашата звезда, прелитайки само на 6,1 милиона километра от повърхността ѝ.

По време на това рекордно приближаване сондата засне изображения, които НАСА публикува в началото на юли 2025 г. Кадрите разкриват граничната зона, където се обръща посоката на магнитното поле на Слънцето, и показват сблъсъци между няколко коронални масови изхвърляния.

"Сондата Parker Solar Probe отново ни пренесе в динамичната атмосфера на най-близката ни звезда," заяви Ники Фокс, заместник-администратор по науката в НАСА. "Сега наблюдаваме с очите си къде започват заплахите от космическо време за Земята - не само чрез модели."

Изображения от сърцето на слънчевия вятър

Новите снимки, заснети от инструмента WISPR (Wide-Field Imager for Solar Probe), показват короната и слънчевия вятър - постоянния поток от електрически заредени частици, които се изхвърлят от Слънцето и се разпространяват из цялата Слънчева система със скорост над 1,5 милиона километра в час.

Слънчевият вятър генерира полярни сияния, отнема атмосферите на по-малки планети като Марс, а когато е силен, може да доведе до прекъсване на тока на Земята. Именно затова изучаването му е от критично значение за прогнозирането на космическото време.

Сблъсъци между коронални изхвърляния

Високата резолюция на изображенията позволи на учените да наблюдават за първи път в такива детайли сблъсъци между няколко коронални масови изхвърляния (СМЕ) - мощни изригвания на заредени частици, които са ключов двигател на космическото време.

"Виждаме как СМЕ буквално се натрупват едно върху друго," обяснява Ангелос Вурлидас, учен по WISPR от Лабораторията по приложна физика на Университета Джон Хопкинс. "Използваме тези данни, за да разберем как се сливат СМЕ - процес, който е важен за прогнозиране на космическо време."

Сливането на СМЕ може да промени траекторията им, да ускори частици и да смеси магнитни полета, което повишава риска за астронавти, сателити и наземни технологии.

Граничната зона на магнитното поле

Изображенията разкриват и граничната зона, където се обръща посоката на магнитното поле на Слънцето, известна като хелиосферния токов слой. Това е критично важна област, тъй като взаимодействието ѝ със слънчевия вятър променя интензивността на космическото време край Земята.

Рекордни постижения

За да постигне това историческо приближаване, Parker Solar Probe издържа на температури до 980 градуса по Целзий и се движи със скорост от 700 000 километра в час, което я прави най-бързия обект, създаван някога от човека. Сондата е защитена от специален топлинен щит от въглероден композит с дебелина 11,4 сантиметра.

Когато за пръв път навлезе в короната през 2021 г., сондата установи, че границата на короната е неравномерна и по-сложна, отколкото се предполагаше. С новите кадри учените имат много по-цялостна представа за тази мистериозна област.

Продължение на мисията

Сондата ще продължи да събира данни от настоящата си орбита, като следващото близко приближаване е планирано за 15 септември 2025 г. Всяко прелитане носи нови възможности за разкриване на тайните на Слънцето и за подобряване на прогнозите за космическото време.