Новата обсерватория ще следи как атмосферата реагира на слънчевата активност

Земята притежава необятна, почти невидима водородна обвивка, която се простира стотици хиляди километри в Космоса. На 1 март космическата агенция NASA официално започна основната научна фаза на мисията Carruthers Geocorona Observatory. Главната цел на високотехнологичния апарат е да наблюдава денонощно този ултравиолетов ореол, известен в научните среди като геокорона, който обгръща най-външната част на земната атмосфера.

Обсерваторията оперира от района на точката на Лагранж (L1), разположена на приблизително 1,5 милиона километра от нашата планета. От тази стратегическа позиция сателитът има възможност да наблюдава Земята отстрани и да изгражда непрекъснати ултравиолетови портрети на нейната екзосфера. Според специалистите от агенцията това е първата малка мисия на тази локация, която осигурява подобен тип денонощно наблюдение.

Атмосферата достига отвъд Луната

Външният слой на земната атмосфера, където газът е изключително разреден, продължава много по-навън от границите, познати от традиционните учебници. Данни от съвместната мисия на ESA и NASA със сателита SOHO показват категорично, че геокороната достига до 630 000 километра над земната повърхност. Това на практика означава, че газовият отпечатък на нашата планета се простира далеч зад орбитата на Луната.

Плътността на водорода на тези огромни разстояния е нищожна. Експертите от Европейската космическа агенция изчисляват, че на 60 000 километра височина има едва около 70 атома на кубичен сантиметър, а близо до Луната те намаляват до 0,2 атома. Въпреки тази екстремна разреденост, присъствието на водород е достатъчно, за да свети слабо в ултравиолетовия спектър и да предоставя ценна информация на изследователите.

Връзката с космическото време

Основната научна стойност на мисията се крие във възможността да се проследи прякото влияние на Слънцето върху планетата. Сателитът ще регистрира как екзосферата реагира на слънчеви изригвания и резки промени в космическото време. Тази информация е ключова за разбирането на процесите, при които планетите губят част от своята атмосфера в открития Космос.

Историческо надграждане

Мисията носи името на Джордж Карутърс, който е пионер в ултравиолетовата астрономия. Историческите корени на тези наблюдения датират още от 1972 година, когато астронавтите от мисията на Аполо 16 успяват да заснемат Земята и нейния водороден ореол от повърхността на Луната. Повече от половин век по-късно, науката преминава от единични исторически кадри към систематично и денонощно картографиране на невидимата външна граница между Земята и слънчевия вятър.