"Леопардовите петна" от 2024 година отново влизат в новините,

НАСА отново извади на преден план пробите от скалата "Водопадът Чеява" (Cheyava Falls), събрани още през лятото на 2024 година, в опит да затвърди позицията си пред новата администрация във Вашингтон. Докато медиите гръмко тиражират "невероятното откритие" през януари 2026-а, детайлният анализ показва, че става въпрос за преинтерпретация на вече известни данни, гарнирана със силни политически заявки за "американско присъствие" на Червената планета.

Пробивът, публикуван първоначално в списание Nature през септември 2025 година и цитиран сега от списание Earth, се върти около два ключови минерала – вивианит и грейгит. Роувърът Perseverance откри тези съединения в древната речна долина Неретва. На Земята те често са "подпис" на микробен живот, но на Марс могат да бъдат просто резултат от химия без биология.

Химия или биология?

"Това е най-близкото, до което сме стигали до откриването на живот," заяви администраторът на НАСА Шон Дъфи, цитиран от Earth. Думите му обаче трябва да се четат с особено внимание. Дъфи, който пое управлението на агенцията с мандат за фокусиране върху експедициите за сметка на климатичните науки, използва научния резултат като политически лост.

"Идентифицирането на потенциална биологична сигнатура е революционно," допълва Дъфи, но пропуска да отбележи, че според собствената скала на НАСА (CoLD), откритието е едва в начална фаза.

Научният екип, ръководен от Джоел Хуровиц от университета "Стоуни Брук", остава далеч по-предпазлив от политическото ръководство.

"Не можем да твърдим, че това е нещо повече от потенциален биологичен подпис," предупреждава Хуровиц в оригиналния доклад. "Природата може да ни заблуди, създавайки тези структури по чисто химичен път."

"Леопардовите петна" и липсващият контекст

В центъра на дебата са така наречените "леопардови петна" – малки нодули в марсианската кал, където химични реакции са създали енергия, която хипотетични микроби биха могли да използват.

Проблемът? За да се докаже дали произходът е биологичен, пробите трябва да се върнат на Земята. Тук обаче политиката и икономиката удрят спирачка. Мисията Mars Sample Return (MSR) е в състояние на административен хаос и бюджетен дефицит, като оптимистичните прогнози за връщане на капсулите вече сочат към 2040 година.

Дотогава "животът на Марс" остава удобна политическа карта. Акцентирането върху "американски обувки на скалистата почва", както се изразява Дъфи, показва ясна смяна на курса – от чиста наука към геополитическа доминация в космоса.

Какво следва?

Ако вивианитът и грейгитът са се образували биологично, това би означавало, че Марс е бил обитаем в далечното минало. Но ако са продукт на абиотични процеси, това ще покаже, че планетата има активна геохимия, която "имитира" живота.

Засега новината от януари 2026 година не е откриването на извънземни, а потвърждението, че НАСА ще използва всеки научен коз, за да защити финансирането си в новата бюджетна реалност.