Най-голямата истина за жената е, че без нея светът не би съществувал. И никой не би бил такъв, какъвто е.

Защото как би живял без майчина ласка, на която е способна обичащата жена.

Как би имал ценности, ако жената не съществува. Не е ли тя едно от най-нежните и едновременно мощни сили, движещи света. Живота.

Представи си най-прекрасния ден. Не е ли той свързан със съществуването на жената.

И даже да си представяш един безгрижен ден, без мърморещата, ядосана или разплакана жена, нали и този ден си го представяш заради нея.

Жената, която ти е на сърце, която те ядосва, но не прекалено, която те обича, но не задушаващо, която ти се възхищава, но не лицемерно, която стопля с нежна длан толкова твои студени дни. Както лятото и пролетта, идващи след зимата.

Жената, която дава смисъл на израза „майчина обич“, която брани и боготвори своята рожба. И която дава начало на всяко живо същество.

Това е най-голямата истина за жената.  Която може да бъде онова, което често се възпява като символизиращо целия свят.

Ако не осъзнаем тази истина, ще дадем повече смисъл и сърце на света да съществува…