Кои са най-честите имена сред празнуващите в Русе

Общо 1 154 жители на Русе празнуват имен ден тази сряда, 24 юни, когато отбелязваме народния празник Еньовден и рождението на свети Йоан Кръстител. По информация на отдел „Гражданско състояние“ към Община Русе, събитието съчетава вековните билкови обичаи с отбелязването на професионалния празник на фармацевтите. Регионалните медии съобщават, че успоредно със статистиката за имениците, Държавен архив - Русе и Фондация „Русе – град на свободния дух“ стартират съвместна инициатива, която разкрива непоказвани досега документи за зараждането на аптечното дело в крайдунавския град.

Статистиката на имениците в града

Според официалните данни на общинската управа, жените с доминиращи имена в празничния ден са значително повече от мъжете. Сред дамите най-многобройна е групата на носещите името Янка — 357 русенки. Следват ги Йоана с 318 представителки и Яна с 206 дами.

При мъжете традицията се поддържа от 110 русенци с името Енчо, 103 с името Янко и 57, наречени Йоан. Куриозен факт в статистиката е, че само трима мъже в целия град носят автентичната кратка форма Еньо. Всички те излизат пред погледа на обществеността на деня, в който според поверията слънцето започва своя дълъг и бавен път към зимата.

Първите аптеки край река Дунав

Еньовден традиционно се приема за празник на лечителите и лековитите съдържатели, което провокира Държавен архив - Русе да извади от фондовете си уникални свидетелства за първите градски аптеки от средата на XIX век. Историческите документи сочат австриеца Йохан Мохош и германеца Фридрих Ябоди като пионери в бранша. През 1866 година Мохош купува аптеката на Ябоди, за да премести бизнеса си на по-оживено място в близост до тогавашното Вилаетско управление.

Друга емблематична фигура от епохата е Соломон Бони, дипломиран в Цариград още през 1849 година. През 1886 година Русенската градска община му разрешава да отвори обект на улица „Николаевска“, а по-късно го избира сред специалистите, които отпускат безплатни лекове за бедните за сметка на градския бюджет. Поради нарастващата нужда от достъпна медицинска помощ, през 1895 година официално отваря врати първата Градска аптека като част от Санитарното отделение, заемайки сграда под наем от известния търговец Петър Златев.

Истински разцвет и модернизация обаче носят унгарците Георг и Михаил Силаги (баща и син). Михаил, завършил образованието си във Виена, открива в партера на първата частна българска банка „Гирдап“ най-модерната за времето си аптека „Унгарска корона“. Мястото е разполагало със специална рецептурна зала, където са стажували поколения местни фармацевти. Русе се превръща в основен логистичен център за внос на суровини и тинктури от Австро-Унгария по река Дунав. Любопитен детайл от миналото е и съществуването на забранената днес длъжност „хининар“ — специален служител, който е следил за разпространението на маларията след пролетните дъждове, вземал е кръвни проби и е раздавал безплатен хинин на населението.

Магията на лековитите билки и росата

Народната памет е съхранила и десетки лечебни рецепти, открити в пожълтелите тефтери. Една от популярните домашни тайни срещу атеросклероза препоръчва смесването на две чаени лъжички мед, две капки йод и две чаени лъжички оцет в чаша вода за добро оросяване на тялото.

Самият празник е обвит в мистика. Според старите поверия, в ранното утро на Еньовден слънцето „трепти и играе“, а водата в изворите придобива магическа мощ, след като небесното светило се е окъпало в нея. В нощта срещу празника лечителите събират „мълчана вода“ в пълна тишина, за да не се затрие силата ѝ от човешки глас. Народните вярвания изискват да се оберат точно „77 и половина“ билки — за всички познати болести и за тази, която няма име. От тях се вият големи венци, завързани с червен конец, през които хората се провират с надежда за здраве през цялата година, докато в сила влиза древното предупреждение: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.