Той е на 12 години, не носи очила, изглежда като Малкия принц на Екзюпери (само че по къси панталони) и като повечето хлапета на тази възраст е като залепен за смартфона си. Може би заради това мъжът, който дрънка на ултрамодерното пиано “Ямаха” на парижката гара “Сен Лазар”, го поглежда с пренебрежение, когато малчуганът го пита дали може да посвири. Все пак му отстъпва мястото и остава като парализиран, когато чува брилянтно изпълнение на “Музикален момент - 4” на Рахманинов. Минути по-късно десетки пътници са затворили пианото в кръг и слушат със затаен дъх Бах, Хайдн, Бетовен, Моцарт. За петокласника от пловдивското музикално училище Николай Маринов това е просто репетиция. Клиповете от изпълнението му обаче вече са качени в You Tube.

“През юни пътувах с родителите ми от Париж към Фурш за концерт, а нямах никакво време да репетирам. В същия момент видях Ямахата, върху която имаше табела “За всеки, който го може”. По-късно проверихме в сайта на Сен Лазар и разбрахме, че там са свирили много известни музиканти. Но тогава просто беше единствената възможност да се упражня преди участието”, спомня си Ники. Възпитаникът на НУМТИ “Добрин Петков” свири от 6-годишен, а CV-то му е впечатляващо. Младият виртуоз има 15 първи награди от най- авторитетните конкурси в Европа, включително от Париж и Рим, няколко специални награди и Grand Prix на различни международни и български конкурси. Завършил е пет майсторски класа. Само преди месец петокласникът бе солист на Софийската филхармония с изпълнение на Концерт за пиано и оркестър №23 на Моцарт. Сега той заминава за Брюксел, където за втори път ще участва в международната лятна академия “Музика Мунди” .

И ако ваканцията е време за почивка за повечето деца на неговата възраст, то за Ники означава само повече свободно за свирене време. Категоричен е, че го прави по собствено желание, а не заради амбициите на родителите си. Всъщност първите 6 години от живота му майка му и баща му изобщо не подозират какъв талант отглеждат. Като истински меломани обаче те са твърдо решени да възпитат добър музикален вкус у сина си и от малък го водят на класически и джаз концерти. Духът излиза от бутилката по време на един концерт на Милчо Левиев. “След концерта Ники заяви, че иска да свири като него, но в интерес на истината изобщо не му обърнахме внимание. Той започна да свири на една детска йоника, а след това не излизаше от един клуб в квартала, където наши приятели си бяха оставили раздрънканото пиано. Тогава го заведохме при учител по пиано и така започна. Година по-късно той се яви на първия си конкурс”, спомня си майка му Ивелина Маринова. Там младежът печели втора награда и състезателният дух в него се пробужда. Признава, че след десетки конкурси все още има сценична треска, но вече не се страхува. Винаги носи в себе си кръстче, подарено от баба му, която е била на поклонение в манастира на остров Тинос.

Най-яркият му спомен е от международния конкурс в Белград през февруари т.г., когато цялото жури от изявени музиканти става на крака и аплодира изпълнението му на Патетичната соната на Бетовен. Там той печели първа награда с максималните 100 точки. Талантът на Ники се развива под зоркото око на главния учител по пиано на НУМТИ “Добрин Петков” Светлана Косева, която определено не разчита само на таланта на ученика си. “Строга, но справедлива. И ни обича”, казва Николай за учителката си. Маринов изпълнява произведения на известни композитори, които далеч надхвърлят възможностите на крехката му възраст и обикновено се свирят в изпитните програми на завършващите музикални академии. “Няма невъзможни произведения, но за някои просто ръката ми още е много малка”, обяснява младият музикант. Той гледа абсолютно сериозно на музикалното си образование, но признава че не смята себе си за звезда. “По света има много деца като мен. Срещам ги на конкурсите. Да, наясно съм, че имам талант, но знам, че това изобщо не е достатъчно. На последното ми участие в Милано, на конкурса, организиран от фондация “Джузепе Верди”, се запознах с една японка, която е на моята възраст и свири по 9 часа на ден. Тя не ходи на училище, обучават я по специална програма. Тя изсвири изключително трудната Соната-6 на Прокофиев и спечели първа награда”, разказва Маринов. На същия конкурс той получава специалната награда на журито.

Малкият музикант обаче няма намерение да се отказва от училището, тъй като “иска да знае много неща  за света”. Обича часовете по литература и история, макар че признава, че не му остава много време за книги. Отскоро освен музиката в живота му има и нова любов ­ конете. Няколко пъти в седмицата той тренира на конна база “Тракиец” в Житница, а конюшнята му е втори дом. Овладял е всички стилове на езда и вече се готви за първото си състезание в дисциплината “прескачане на препятствия”. Ще скача с любимата си кобила Памира. Като всеки запален ездач мечтае за собствен кон. Обмисля да създаде собствен фонд и вече е внесъл първоначален капитал - 18 евро, които събрал, докато репетирал на гара Сен Лазар.