Психологът призовава за измерване на емоционалната интелигентност

След жестокото убийство в Пловдив, при което тийнейджъри отнеха живота на 37-годишен мъж, обществото продължава да търси отговори за корените на детската агресия. Според психолога Младен Владимиров, който коментира случая пред БНТ, проблемът не може да бъде сведен до един единствен виновник, тъй като България все още няма ясна и дългосрочна стратегия за развитието на подрастващите.

Липса на дългосрочна визия

В студиото на националната телевизия експертът подчерта, че детето трябва да бъде разглеждано като дългосрочен обществен приоритет, а грижата за него не бива да се изчерпва само с първите седем години от живота му.

„Ние нямаме визия как изглежда детето, така че в момента всички ние търсим в последните дни обичайния заподозрян, който често пъти ще бъде семейството. Ако то не успее да поеме цялата отговорност и да плати сметката за този агресивен акт, ще бъде училището“, обясни Владимиров.

Той акцентира върху критичното значение на първите години от развитието, когато реално се изграждат привързаността, способността за свързване с другия и фундаментът на емпатията.

Размити граници и сложни обстоятелства

Според психолога проблемът се задълбочава и от начина, по който съвременното общество възприема насилието.

„Ние вече имаме силно размита представа за жертва и насилник, за налагане и подчинение“, посочи той.

Във връзка със сложните обстоятелства около фаталния инцидент, включително фактът, че 37-годишната жертва е отишъл на среща с 15-годишно момиче, експертът призова двете линии на случая да бъдат разглеждани паралелно. Владимиров апелира обществото да не се разделя, а да търси начини да предотврати подобни трагедии в бъдеще.

Ролеви модели и дигитални рискове

Специалистът обърна сериозно внимание и на ролята на родителите в уязвимата тийнейджърска възраст, когато младежите търсят изява през различни атрибути, дрехи и принадлежност към субкултури. Той предупреди, че при липса на родителска ангажираност рисковете за децата са огромни – от опасно поведение до извършване на престъпления. Според него липсата на добри примери в реалния живот тласка младежите да търсят такива в интернет.

„Въпрос е защо ние първо не сме дали на децата си добри ролеви модели, добри образци, те да си търсят негодни ролеви модели“, добави експертът.

Владимиров призова да не се правят прибързани психологически профили на участниците само въз основа на откъслечна информация в социалните мрежи. Обществото лесно слага етикети, за да си обясни случилото се, но това не води до реално решаване на проблема.

Емоционална интелигентност в училище

Психологът постави силен акцент върху необходимостта институциите да оценяват не само материалните условия на живот, но и емоционалната и социална среда на децата.

„Няма дефиниция за добро училище, защото училището мери само знания. Емоционалната и социална интелигентност, която всъщност тук виждаме като липсваща в този акт на насилие, толкова отвратителен и жесток, ето това е нещото, което трябва да мерим“, категоричен бе той.

В заключение Младен Владимиров подчерта, че оценката на родителския капацитет също трябва да надхвърля обикновената проверка на битовите условия. Според него решението няма да дойде от взаимни обвинения, а от общо разбиране за това как обществото трябва да се грижи за своите деца.