Защо статистиката не вижда поскъпването, което хората усещат?

"Ако някой използва еврото като извинение да повишава цени необосновано - това е нарушение." С тези думи финансовият министър Теменужка Петкова се опита да успокои българските потребители, че смяната на валутата няма да доведе до обедняване.

Опитът на държавите, които вече извървяха този път, обаче показва една по-нюансирана картина. Истината е някъде по средата – между сухата статистика, която казва "няма проблем", и джоба на потребителя, който усеща друго.

Урокът от Хърватия: 0,4% статистика срещу 20% поскъпване на кафето

Хърватия, която прие еврото на 1 януари 2023 година, е най-актуалният пример за България. Според официалния доклад на Хърватската народна банка и Европейската централна банка, ефектът на самата валутна смяна върху общата инфлация е бил пренебрежимо малък – едва 0,4 процентни пункта.

Тази цифра обаче крие дявола в детайлите. Докато цените в супермаркетите останаха относително стабилни благодарение на строгия контрол, секторът на услугите преживя шок.

В първите месеци след въвеждането на еврото, цените в кафенета, ресторанти, фризьорски салони и паркинги скочиха с между 10% и 20%. Това е т.нар. "ефект на капучиното" – търговците използваха смяната на валутата, за да закръглят цените нагоре. Ако едно кафе е струвало 12 куни (1.59 евро), то масово бе закръглено на 2 евро, което е скок от над 25%.

Гръцката травма от "закръглянето"

В Гърция, която прие еврото през 2002 година, споменът за смяната на валутата е още по-болезнен. И до днес гърците говорят за периода на "флускома" (надуване), когато цените на дребните стоки – хляб, вода, вестници – се повишиха драстично.

Основната грешка там беше липсата на достатъчно строг контрол върху малките търговци в началото. Бутилка вода от 50 драхми (около 15 евроцента) бързо стана 50 евроцента – тройно увеличение, което статистиката "потуши" в общия индекс на инфлацията, но хората усетиха веднага.

Словения и "черните списъци"

Словения (2007 г.) дава добър пример за противодействие. Там правителството финансира потребителски организации, които създадоха публични "черни списъци" на търговци, спекулиращи с цените.

Публичното опозоряване се оказа по-ефективно от глобите. Търговците, които бяха хванати да закръглят некоректно, губеха клиенти масово. В резултат Словения отчете един от най-ниските инфлационни ефекти от въвеждането на еврото.

Какво да очаква България?

Думите на министър Петкова за 250 текущи проверки на НАП показват, че държавата се опитва да следва хърватския и словенския модел на засилен контрол.

Експертите обаче предупреждават, че докато цените на стоките в големите вериги са лесни за контролиране, истинското предизвикателство ще бъдат малките услуги – фризьори, автомивки, пазари. Там "закръглянето" е най-трудно за улавяне от статистиката, но най-дразнещо за потребителя.

Изводът от опита на съседите е ясен: Еврото само по себе си не води до инфлация, но липсата на ефективен контрол и потребителска бдителност създава перфектната буря за "малки", но масови поскъпвания.