Франция и Великобритания пазят корабите от ирански ракети

Водещи европейски държави започнаха мащабно прехвърляне на военноморски сили и противовъздушни системи към Близкия изток и Източното Средиземноморие. Безпрецедентната мобилизация на Франция, Великобритания, Нидерландия и Гърция идва в отговор на директни заплахи от Техеран за удари по европейски градове. Ескалацията е пряко следствие от мащабната американско-израелска офанзива в края на февруари, довела до ликвидирането на иранския върховен лидер Али Хаменей.

Разрив по оста Вашингтон - Брюксел

Европейският съюз категорично отказва да се включи в настъпателните действия, ръководени от американския президент Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху. Брюксел определя операцията като стратегическа грешка, която излиза извън рамките на международното право. Отказът на Европа да подкрепи сляпо офанзивата предизвика тежък дипломатически скандал в рамките на НАТО.

Доналд Тръмп публично атакува съюзниците си, наричайки Испания "губеща" заради отказа ѝ да предостави суверенни бази за американските удари. Той определи позицията на Лондон като "разочароваща" и поиска пълно подчинение. Въпреки натиска, испанският премиер Педро Санчес възроди антивоенния лозунг "Не на войната".

От своя страна Върховният представител по външната политика на ЕС Кая Калас свика извънреден съвет на институцията. "Нашите партньори в Персийския залив могат напълно да разчитат на твърдата подкрепа на ЕС в тези бурни времена", заяви Кая Калас, цитирана от официалния пресцентър на Съюза.

Убийството, което подпали региона

Истинският повод за радикалния отговор на Техеран е безпрецедентното убийство на 86-годишния аятолах Али Хаменей при съвместни американско-израелски въздушни удари. Експерти по международно право определят акта като исторически прецедент за екзекуция на държавен глава без официално обявяване на война.

В отговор Иран започна да нанася удари не само по американски и израелски обекти, но порази френска база в Обединените арабски емирства и изпрати дрон срещу британска база на остров Кипър. Техеран отправи официално предупреждение, че ще атакува градове във всяка държава, която подпомага водената от Вашингтон коалиция.

Кризата се пренесе и в Ливан, където Израел поднови мащабните действия срещу "Хизбула". Нарушеното примирие от 2024 година доведе до заповеди за евакуация на над 800 хиляди души в Бейрут, което напълно срина досегашните дипломатически усилия на Франция в региона.

Защита на търговските маршрути

Основен приоритет на европейската мисия остава защитата на свободата на корабоплаване. В сряда снаряд удари седми пореден търговски кораб при опит да премине през Ормузкия проток. Водният път на практика е блокиран, тъй като застрахователните компании отказват да поемат риска, което застрашава глобалните доставки на петрол и втечнен газ.

За да осигури маршрута, френският президент Еманюел Макрон нареди предислоциране на атомния самолетоносач "Шарл дьо Гол" към Средиземно море, придружен от фрегати и изтребители Rafale. Париж поиска официално съдействие и от Нидерландия, която обмисля изпращането на фрегатата за противовъздушна отбрана HNLMS Evertsen. Великобритания вече изпрати разрушителя HMS Dragon, а Гърция разполага противоракетна батарея на остров Карпатос.

"Тази война не е наша, но ние имаме отговорности към нашите партньори. Искаме да бъдем надеждни и да вдъхваме увереност в Средиземноморието и Близкия изток", посочиха дипломатически източници от Елисейския дворец пред испанското издание El País.