Частните болници ще правят обществени поръчки за лекарства

Държавата въвежда задължителни обществени поръчки за частните болници при закупуването на медикаменти, като мярката цели да изравни правилата в сектора. Според бившия министър на здравеопазването д-р Мими Виткова тази стъпка е силно закъсняла, а липсата на ефективен държавен контрол е превърнала здравната система в търговско предприятие. Тя подчертава, че европейските институции от години настояват за подобна регулация, която да обхване не само лекарствата, но и цялата медицинска апаратура, финансирана с публични средства.

„Това е стъпка в правилната посока, но трябва да видим какъв ще бъде реалният ефект“, коментира Виткова пред bTV.

Липса на контрол при имплантите

Докато при лекарствата съществуват механизми за регулация, цените на медицинските изделия и консумативи остават напълно неконтролируеми. Според бившия министър държавата не следи ефективно какви суми се изплащат от Националната здравноосигурителна каса и от джоба на самите пациенти.

„Една и съща става в една болница може да струва 1022 евро, а в друга – 2556 евро, при един и същ производител и едно и също качество“, посочи тя. Този парадокс превръща лечението в търговия, където правилата се диктуват от конкретното лечебно заведение, а не от пазарната логика и качеството на услугата.

Свръххоспитализация и рекордно доплащане

Д-р Виткова критикува остро начина, по който болничната мрежа в България се е разраснала неконтролируемо. През 1997 година лечебните заведения в страната са били 144, докато днес броят им надхвърля 340. Този количествен скок обаче не е довел до подобряване на здравните показатели на нацията.

„Продължаваме да строим болници, а сме сред страните с най-висока смъртност. Системата сама стимулира свръх хоспитализациите, защото без приети пациенти няма приходи за лечебните заведения“, заяви тя.

Въпреки че Конституцията гарантира достъп до безплатна медицинска помощ, пациентите са принудени да вадят огромни суми за лечението си. Виткова даде пример с осигурен гражданин, който е трябвало да плати 14 316 евро за биологична аортна клапа.

„Никъде в Европа няма толкова високо доплащане от страна на пациентите. У нас то достига около 40 процента от всички разходи за здравеопазване“, подчерта бившият министър.

Географски дисбаланс на медицинските кадри

Системата е изправена и пред тежка кадрова криза, която според Виткова не се изразява в абсолютна липса на лекари, а в тяхното изключително неравномерно разпределение. Големият проблем остава острият дефицит на медицински сестри, педиатри и патоанатоми.

„Имаме достатъчно лекари като брой, но те са концентрирани в няколко големи града. Това оставя цели области без достъп до определени медицински специалности“, каза още тя, като добави, че цели региони в страната на практика функционират без ключови здравни специалисти.