Пламен Таушанов и Аркади Шарков анализират предложените реформи

Здравният икономист Аркади Шарков и председателят на Българската асоциация за защита на пациентите Пламен Таушанов критикуват заложените реформи в управленската програма на правителството. В телевизионно интервю по NOVA двамата експерти изразяват сериозни резерви относно ефективността на мерките за намаляване на доплащанията за лечение и промените във финансирането на лечебните заведения у нас.

Неясноти около доплащанията за лечение

Адвокат Пламен Таушанов посочва, че в правителствения документ липсва необходимата конкретика за реално намаляване на финансовата тежест върху пациентите.

„Тази управленска програма няма да претърпи съществени отчети от страна на Министерския съвет. В нея описаните параметри са общи, а перспективите са в годините. Не се вижда как ще се намалят доплащанията“, коментира председателят на пациентската организация.

Рискове за възнагражденията на медиците

От своя страна Аркади Шарков обръща внимание на предложението заплатите на специализантите да бъдат обвързани като 30 процента от тези на лекарите със специалност. Според здравния икономист това може да доведе до нежелан обратен ефект в болниците.

„На болницата ще ѝ излезе най-изгодно да замрази заплатата на специалиста, за да може тази на специализанта да остане ниска“, категоричен е Шарков.

Икономистът анализира и евентуалното въвеждане на диагностично свързаните групи като алтернатива на досегашното финансиране чрез клинични пътеки. Той смята, че този модел отново се представя като панацея, без да има реална динамика за въвеждането му. Пламен Таушанов допълва, че макар системата да е масова в Европа, там тя функционира чрез смесени модели. При тях пациентите се лекуват според всички необходими диагностични процедури, а не се ограничават само до една пътека.

Изкуственият интелект в здравеопазването

Относно плановете за дигитализация и използването на изкуствен интелект за проследяване на разходите, експертите предупреждават за сериозни правни пречки. Аркади Шарков припомня, че европейското законодателство класифицира като високорисково приложението на изкуствен интелект от държавните институции при анализи в социално-осигурителните и здравните системи.