Ръководителят на катедра "Сигурност" в РУ коментира случая в Пловдив

Бившият заместник-ректор на Академията на МВР и настоящ ръководител на катедра "Сигурност" в Русенския университет доцент Милен Иванов коментира в личния си профил във Фейсбук жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив. В своя анализ дългогодишният оперативен служител разглежда психологическата динамика на груповата агресия при непълнолетните младежи и липсата на смелост у тях да спрат ескалацията на насилието.

Груповото психическо заразяване

В своя текст експертът по сигурност обръща внимание не толкова на самите извършители, колкото на поведението на групата като цяло. „Случаят с убийството в Пловдив ме кара да мисля не само за извършителите, а за нещо много по-опасно — психологията на групата при деца на 15–16 години. Обвиняемите са петима. Но участниците и присъстващите са повече. И никой не е казал: Стига“, пише доцент Иванов.

Според него на тази възраст принадлежността към групата е изключително силна, а индивидуалното критично мислене отстъпва пред колективното поведение. Получава се своеобразно групово психическо заразяване, при което мълчанието започва да се възприема като одобрение. Отговорността също се размива, превръщайки се от лична в колективна.

Дехуманизация и морално оправдание

Преподавателят акцентира върху огромната опасност, когато групата си създаде морално оправдание, визирайки публичните информации, че част от младежите са се възприемали като "ловци на педофили". „Жертвата престава да бъде човек и се превръща в категория: Той е лошият. И тогава насилието вече не се преживява като престъпление, а като наказание“, отбелязва той.

Това състояние доцент Иванов определя с думата "глутница", тъй като индивидуалното "аз" бива погълнато от груповото "ние", а разумът отстъпва пред конформизма и страха от отхвърляне. „Защото да извикаш „Стига!“ означава да се противопоставиш не на един човек, а на собствената си група. Изведнъж можеш да станеш страхливецът. Предателят. Слабият. А понякога — следващият обект на агресия“, допълва специалистът.

Скритият свят на децата

Доцент Иванов подчертава, че възрастните много често не познават живота на децата си сред техните връстници, където съществуват друга йерархия, други авторитети и друг морал. „Децата знаят кой продава наркотици. Знаят кой употребява. Знаят кой упражнява насилие. Знаят кой краде. Знаят кои възрастни имат определена репутация. И най-опасното е, че виждат кога възрастните и институциите не правят нищо“, категоричен е бившият служител в отдел "Вътрешна сигурност".

Той припомня, че групова агресия е имало и в миналото, но голямата разлика днес е в липсата на ясен морален коректив от страна на семейството, училището и държавата. „Та на въпроса какво трябва да правят родителите с децата си, отговорът е прост: Изграждайте им характер. Всичко друго е второстепенно. Така те ще станат самодостатъчни личности, а не плуващи по течението индивиди“, завършва анализа си доцент Милен Иванов.