Финансирането е недостатъчно, а контролът върху болниците - нулев

Предвидените 260 милиона евро за увеличение на минималните възнаграждения в здравеопазването са крайно недостатъчни и няма да покрият реалните нужди на системата. Това стана ясно от остра позиция на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), изпратена до парламентарната Комисия по здравеопазване. От съсловната организация предупреждават, че в сегашния си вид Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. предлага по-скоро пожелателни мерки, отколкото реални гаранции за по-високи доходи на медицинските сестри, акушерките и лаборантите.

Финансова дупка от милиони

От асоциацията са категорични, че заложеният ресурс е грешно изчислен. Според официалното становище, за да се гарантират минималните заплати само на 28 000 специалисти по здравни грижи в размер на 125% от средната работна заплата, са необходими около 264 милиона евро. В същото време държавата предлага общо 260 милиона евро, които трябва да покрият увеличенията не само на сестрите, но и на лекарите без специалност.

"Тоест, предвидените към момента 260 млн. евро са недостатъчни", посочват от БАПЗГ, цитирани в официалната позиция.

Липса на контрол и санкции

Основно притеснение на специалистите е липсата на "зъби" в новия закон. Въпреки че се въвеждат задължителни минимални прагове, текстовете не предвиждат никакви конкретни санкции за болниците, които не ги спазват. Не е посочен и органът, който ще следи за нарушения. Това създава реален риск изискването за по-високи заплати да бъде масово заобикаляно чрез юридически вратички.

Сериозен пропуск е и неясното дефиниране на понятието "специалисти по здравни грижи". Това отваря възможност за административен произвол – лечебните заведения биха могли просто да преименуват длъжности или да създават нови позиции с по-ниско заплащане, за да избегнат законовите изисквания.

Опасност за общинските болници

Притесненията на съсловието са насочени и към по-малките лечебни заведения. Липсата на пълно целево финансиране означава, че финансовата тежест ще падне директно върху бюджетите на болниците.

"Те ще бъдат принудени или да съкратят персонал, което директно ще се отрази негативно на качеството и достъпа до здравни услуги, или да нарушат изискванията и да поемат риска от евентуални санкции", предупреждават от асоциацията. Особено уязвими са общинските болници, които и без това работят на ръба на оцеляването.

От БАПЗГ настояват законопроектът да бъде върнат за доработване преди окончателното му приемане. Исканията им включват ясно разписани санкции, гарантирано пълно държавно финансиране и реалистичен преходен период за адаптация на лечебните заведения.