Южноатлантическата аномалия се разширява драматично от 2014 г., а отслабването на магнитното поле югозападно от Африка се ускорява от 2020 г. насам

Невидимата защита на Земята срещу космическата радиация продължава да отслабва, показват последните данни на Европейската космическа агенция. Между 2014 и 2025 година площта на Южноатлантическата аномалия се е увеличила с територия, почти равна на половината от континентална Европа, съобщиха от ЕКА на 13 октомври 2025 година.

Магнитното поле на Земята е жизненоважен щит, който предпазва планетата от заредени частици от Слънцето и космическата радиация. То се генерира от океан от разтопено, въртящо се течно желязо във външното ядро на около три хиляди километра под земната повърхност. Това поле обаче не е статично – то постоянно се променя по сила и посока.

Драматично разширяване на слабата зона

Според публикуваното през октомври 2025 година изследване в списание "Физика на Земята и планетарните вътрешности", Южноатлантическата аномалия се разширява непрекъснато между 2014 и 2025 година. Тази зона на отслабено магнитно поле се простира между Южна Америка и Африка.

Данните от спътниците "Суорм" показват, че аномалията сега покрива около 0,9 процента от земната повърхност. Минималната сила на полето в тази зона е спаднала от 22 430 до 22 094 нанотесла между 2014 и 2025 година – спад от 336 нанотесла.

Африка – новият епицентър на отслабване

Особено притеснителното откритие е, че регионът на Атлантическия океан югозападно от Африка изпитва още по-бързо отслабване на магнитното поле от 2020 година насам. "Южноатлантическата аномалия не е еднородна," обяснява професор Крис Финлей от Техническия университет на Дания, водещ автор на изследването.

"Тя се променя по различен начин към Африка в сравнение с района на Южна Америка. Има нещо специално, което се случва в този регион и което причинява полето да отслабва по-интензивно," цитиран е Финлей от ЕКА.

Обратни потоци в ядрото на Земята

Професор Финлей обяснява, че обикновено се очаква да се наблюдават линии на магнитното поле, излизащи от ядрото в южното полукълбо, но под Южноатлантическата аномалия има неочаквани области, където магнитното поле, вместо да излиза от ядрото, се връща обратно в него.

Данните от "Суорм" показват, че една от тези области се придвижва на запад над Африка, което допринася за отслабването на магнитното поле в този регион. Тези сложни процеси в земното ядро създават пространствени вариации в магнитната интензивност, формирайки аномалията.

Опасност за спътниците

Южноатлантическата аномалия е особено важна за космическата безопасност, тъй като спътниците, преминаващи над региона, са изложени на по-високи дози входяща радиация. За спътниците в ниска земна орбита аномалията представлява зона с висок радиационен риск.

Това може да доведе до повреди или щети на критичното оборудване и дори до прекъсвания в комуникацията. Когато спътниците преминават през нея, те се сблъскват с по-голямо излагане на енергийни частици, които могат да нарушат бордовите системи, да повредят паметта или да предизвикат временни прекъсвания. Операторите на космически мисии вече планират за тези срещи, за да намалят щетите на апаратурата и сензорите.

Магнитното поле се засилва над Сибир

Докато магнитното поле отслабва над Южния Атлантик, данните от "Суорм" разкриват, че то се засилва над Сибир. Силният магнитен регион над Канада се е свил с 0,65 процента от земната повърхност – площ, почти равна на Индия, докато сибирският регион е нараснал с 0,42 процента – площ, съпоставима с Гренландия.

Спътниците също разкриват, че магнитният северен полюс се е придвижвал към Сибир, далеч от Канада, поне от средата на деветнадесети век. Тъй като много навигационни системи като компасите разчитат на магнитния северен полюс за ориентация, това изместване може да има реални последици.

Единадесет години непрекъснати наблюдения

Последният модел на магнитното поле, генерирано от земното ядро, отбелязва нов етап за спътниците "Суорм" на ЕКА, които вече са предоставили най-дългия непрекъснат запис на измервания на магнитното поле от космоса. Спътниците бяха изстреляни на 22 ноември 2013 година като четвърта мисия "Изследовател на Земята".

Благодарение на тези измервания учените могат да проследяват как се променя магнитното поле във времето и да разбират по-добре процесите в земното ядро, които управляват тези промени. Разширяването на Южноатлантическата аномалия и измествания балans между Канада и Сибир показват, че земното ядро непрекъснато променя своето магнитно изражение.

Магнитното поле, на което разчитаме днес, е част от продължаващ процес, който трае милиарди години и ще продължи да се развива занапред. Всяка нова година от данни на "Суорм" добавя още един слой от разбиране за това как дълбокото вътрешно ядро на планетата поддържа полето, което пази атмосферата, климата и живота от космическата радиация.