Някои звукови вибрации идват от нищото, което озадачава учените

Дори когато всичко изглежда спокойно – без вятър, бури или земетресения – планетата никога не е напълно тиха. Учени от цял свят засичат нискочестотни вибрации, наречени инфразвуци, които се разпространяват по цялата земна кора и които човешкото ухо не може да долови, съобщава Meteo Balkans.

Инфразвукът е звук с честота под 20 херца – твърде нисък, за да бъде доловен от хората, но достатъчно силен, за да премине през скали, океани и атмосфера. Той може да бъде породен от земетресения, вулкани, урагани, океански вълни, дори от движението на ледници.

Земята като жив организъм

Геофизиците наричат този феномен "бръмчене на Земята" (Earth's hum). Това е постоянен, почти ритмичен пулс, който вибрира през планетата 24 часа в денонощието. Учените смятат, че Земята има свой "ритъм на дишане" – нещо като вътрешна сърдечна честота.

Огромна част от инфразвуците идват от вълните, които се сблъскват помежду си в океаните. Когато два вълнови фронта се срещнат, те създават миниатюрни колебания в налягането, които се пренасят по цялата планета. Дори буря в Тихия океан може да бъде "чута" от сензори в Европа.

Нови изследвания

Според Meteo Balkans, през 2024 година международен екип от учени от Франция, Япония и САЩ регистрирал серия от необясними инфразвукови импулси, идващи от дълбочина над 100 километра. Изданието твърди, че тези импулси не съвпадат с нито едно земетресение, вулкан или буря.

"Това е като сърцебиенето на планетата – с неравномерен ритъм," цитира изданието геофизик, идентифициран като Жак Тибодо.

Meteo Balkans предполага, че тези звуци може да са свързани с промени в магнитното поле или натрупване на сеизмична енергия. Други ги разглеждат като естествена реакция на планетата към натиска на климата – процес на пренастройване между атмосфера, океани и ядро.

Дълги разстояния

Инфразвукът се характеризира със способност да се разпространява на огромни разстояния. Вулканичното изригване на Кракатау през 1883 година е било регистрирано от метеорологични станции в Лондон – на повече от 10 000 километра разстояние. Звуковите вълни са обиколили Земята два пъти.

Известно е също, че китове, слонове, носорози, жирафи и алигатори използват инфразвук, за да комуникират на разстояния от стотици километри. Слоновете могат да чуят инфразвук от четири километра разстояние.

Приложения в науката

Учените използват мрежа от 60 инфразвукови станции по света за мониторинг на ядрени изпитания, вулканични изригвания и природни бедствия. Системата е създадена след приемането на Договора за всеобхватна забрана на ядрените изпитания през 1996 година.

Изследванията на инфразвука могат да помогнат за предсказване на торнада, цунамита и вулканични изригвания. Някои учени смятат, че животните използват тази способност да долавят инфразвук като система за ранно предупреждение при природни бедствия.

Въпреки значителния напредък в изучаването на инфразвука, много въпроси остават без отговор. Учените продължават да изследват този феномен, за да разберат по-добре "невидимия глас" на нашата планета.