Тежестта за работещите ще бъде минимална на фона на очаквания ръст на доходите, изчисли главният икономист на КНСБ

Увеличението на осигурителната вноска за пенсия няма да доведе до реално намаляване на заплатите, а само ще забави леко темпа на техния растеж. Това заяви днес, 25 ноември, главният икономист на КНСБ Любослав Костов в отговор на опасенията, че по-високите осигуровки ще "изядат" доходите на работещите през следващата година.

Според разчетите на синдиката, тежестта за служителя от предвижданото увеличение с 2 процентни пункта всъщност се равнява на 0,88 пункта, тъй като останалата част се поема от работодателя.

Сметките на КНСБ

Костов представи конкретни изчисления за ефекта върху джоба на работещите при различни нива на заплащане:

• При минимална работна заплата (МРЗ): От 2026 година работещите на минимална заплата ще плащат 9,61 лева повече на месец за осигуровки. В същото време обаче, МРЗ ще нарасне със 133 лева. "Така ще получавате 126,39 лева повече на месец. Следователно има намаление на ръста на заплатите, а не намаление на самите заплати", обясни икономистът.

• При средна работна заплата: За работещите със средни доходи допълнителният разход ще бъде около 22 лева месечно. Прогнозите обаче сочат, че средната заплата расте с между 10 и 12 процента годишно. Дори при консервативен сценарий с ръст от 7-8 на сто, увеличението ще бъде с около 183 лева, което означава нетна печалба от около 150 лева.

• При максимален осигурителен доход: Най-високодоходните групи ще плащат 36 лева повече на месец (437 лева годишно). Според Костов обаче, благодарение на общия ръст на доходите, тези специалисти реално ще получат около 3600 лева повече на годишна база.

"Никакви 800-900-1000 лева – не е ясно как ги смятат тези пари", коментира Костов по повод тиражираните в публичното пространство апокалиптични прогнози за загубите на работещите.

Бизнесът и свръхпечалбите

Главният икономист на КНСБ отправи остри критики към бизнеса, като заяви, че "голямата болка" на работодателите е необходимостта да отделят средства от своите свръхпечалби за персонал.

"Свръхпечалбата в България не се реинвестира, а се трупа някъде и това е видно от данните на НСИ", подчерта Любослав Костов. Той припомни, че синдикатите са организирали над 100 протеста през последните години с искане за по-високи доходи, докато бизнесът традиционно се е противопоставял на ръста на минималната заплата.

Успех за служителите на НОИ

В подкрепа на тезата си, че натискът на синдикатите дава резултат, Костов посочи вчерашния успех след протеста на служителите в Националния осигурителен институт (НОИ). След демонстрацията бяха отпуснати допълнителни 4 милиона евро, което ще гарантира увеличение на възнагражденията в института с 15 на сто.

"Нека е ясно кой се грижи за хората", обобщи икономистът, визирайки ролята на синдикатите в преговорите за Бюджет 2026.