Банките ще превалутират всички сметки по фиксирания курс при влизане в Еврозоната
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 11

Любомир Каримански: Няма риск европейските институции да не се съгласят с предложения от България обменен курс от 1.95583 лева за евро
При влизането на България в Еврозоната търговските банки ще превалутират всички сметки по фиксирания курс, увери Любомир Каримански - член на Управителния съвет на Българската народна банка. В предаването "Брюксел 1" на телевизия Bulgaria ON AIR той разясни редица важни въпроси, свързани с подготовката на страната за приемане на единната европейска валута.
"Това, което ще отстояваме, и при всички разговори досега, е курсът да бъде 1.95583. Виждате и напоследък това, което много дълго аз апелирах към търговската мрежа, към търговските банки, да сочат, колкото може по-рано това, което се харчи в търговската мрежа и в евро, и това, което се тегли от банките, в лева и в евро, за да може хората да свикнат, че това е курсът, който ние бихме отстоявали", посочи Каримански.
На въпрос дали съществува риск европейските институции да не приемат предложения от България курс, банкерът беше категоричен: "Честно казано до този момент в преговорите никой не е поставял сериозно този въпрос, нито ЕЦБ, нито Комисията. Те са разумни и до този момент, ако проследим в историята, трудно можем да намерим примери, при които в хода на преговорите курсовете са сменени драстично или е имало такъв проблем. А и нищо не показва да има такъв проблем към момента".
Следващи стъпки след членството в Еврозоната
Специалистът обаче подчерта, че приемането на еврото не трябва да се разглежда като крайна цел: "Ние трябва да сме готови за следващата стъпка - какво ще стане, след като влезем в Еврозоната. Това, Еврозоната да ни бъде приоритет, е хубаво, но съвсем не е достатъчно за развитието на нашата икономика".
Любомир Каримански коментира и новия държавен бюджет за 2025 година, като открои няколко съществени разлики спрямо предложения от служебното правителство вариант.
"Новият бюджет не е чак толкова по-различен от бюджета на служебното правителство, но има няколко неща, които са доста по-различни и те повлияха върху цялостното приемане и облик на "Бюджет 2025". Едното е това, че се увеличава дългът доста. Само по себе си това компенсира много голяма част от това, което може да се направи като анализ, от всички онези разходи, които проциклично бяха увеличени в разходната част на бюджета", сподели банкерът.
Той добави, че критерият за инфлация се покрива в първите няколко месеца на годината, тъй като тя намалява. "Тук вече въпросът е на усещането на хората дали инфлацията намалява", подчерта Каримански пред Bulgaria ON AIR.
Докладвай този коментар за нередност
×Горд Европеец: Отново се правят опити да се разпространяват русофилистични лъжи за хора с елементарно мислене. Каква е истината: Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното управление, заложени в Закона за публичните финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Те имат за цел създаването на фискална рамка за бюджетното управление, която да гарантира провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дългосрочен план. Освен на национално, на европейско ниво също действат различни регулаторни мерки, които служат за "превенция“ на възможността за разхлабване на фискалната политика. Така например след глобалната финансова криза от 2008 - 2010 г. Пактът за стабилност и растеж, който представлява рамката за фискално управление на ЕС, беше сериозно ревизиран и засилен. Той съдържа разпоредби срещу прекомерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и контрол, спрямо държавите от ЕС извън еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджета си. По-конкретно, за да се осигури по-тясно наблюдение и координация на икономическата и фискалната политика между държавите от еврозоната, до 15 октомври всяка година държавите от еврозоната трябва да предоставят на Европейската комисия проекти на националните си бюджети. В случай на отклонение на представените проектобюджети от фискалните правила, държавите следва да ги ревизират. През пролетта на 2024 г. бяха приети промени в Пакта за стабилност и растеж, които изискват от държавите да разработват фискално-структурни планове, с които да гарантират поддържането на дефицита и дълга към БВП в референтните им граници или намаляването им по постепенен, реалистичен, устойчив и благоприятен за растежа начин.
Докладвай този коментар за нередност
×хи,хи: Гледам не ви харесват данните с дълга, и на вас ви се иска да живеете на кредит?!? Абе то хубаво, ама после винаги идва горския, та не знам!🤣🤣🤣
Докладвай този коментар за нередност
×до европейчето: Австрия държавен дълг 158% от БВП Белгия - 115% от БВП Гърция 163,9% от БВП Италия - 135% от БВП Испания - 107,7% от БВП Франция - 112% от БВП И така нататък, за Ирландия си го намери сам и внимавай да не паднеш!🤣🤣🤣 Нашият е 47,9% ама не пречи да ходи и към стоте!
Докладвай този коментар за нередност
×Горд Европеец: До 7 Само си чувал за "онова време", но определено не си живял. Нищо няма за хвалене и нищо няма за взаимстване. Много си далеч от истината. До 5 Опитваш се елементарно да манипулираш, как Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия, Франция и Хърватия(+ Монако, Сан Марино и Ватикана) са по бедни и по глупави от Унгария, Румъния, Полша, Чехия и Швеция ... Това русофилите не сте нито забавни, нито смешни, а по скоро сте за съжаление.
Докладвай този коментар за нередност
×до 4: Ти чакаш еврото по същият начин и със същия патос, с който родителите ти са чакали комунизЪма, другарю!:) Ех, кръвта вода не става!