Киното в България тръгва от дома на русенеца Марин Чолаков

Мария Петрова Нонинска-Миятева, позната с артистичния псевдоним Мара Липина, завинаги остава в летописите като първата българска киноактриса. Съдбата ѝ е тясно преплетена с началото на филмовото изкуство у нас, чиито корени водят към Русе, както и с патрона на русенския драматичен театър – големият актьор Сава Огнянов. На 25 декември тази година ще се навършат 99 години от кончината на тази смела жена, дръзнала да застане пред камерата във времена на предразсъдъци.

Русенската следа в историята на киното

Въпреки че Мария Миятева е родена в Борован, пътят на киното, което я прави известна, започва именно от крайдунавския град. Историческите хроники са категорични – първата публична кинопрожекция в България се състои през февруари 1897 година в дома на русенеца Марин Чолаков. Това паметно събитие се случва само 18 месеца след първата прожекция в света, превръщайки Русе в пионер на седмото изкуство у нас.

Връзката на първата актриса с Русе е подсилена и от личния ѝ живот. Голямата любов на Мария е легендарният актьор Сава Огнянов, чието име с гордост носи Драматичният театър в Русе.

Скандалният дебют в "Българан е галант"

През 1915 година Мария Миятева приема предизвикателството да участва в първия български игрален филм "Българан е галант" на режисьора Васил Гендов. В онези години това се счита за нечувана дързост. Докато Гендов търси изпълнителка за главната роля, повечето актриси от Народния театър отказват категорично, страхувайки се за репутацията си.

Снимките в София се превръщат в истинско изпитание. Тълпата по улиците не разбира новото изкуство и често реагира агресивно.

"Карагьозчийка, бостанско плашило, мъжка Гана, безсрамница", крещят минувачи срещу актрисата, докато тя снима сцени на улица "Леге". Стига се дотам, че гаменчета я замерват с камъни, а разярен гражданин дори сваля шапката от главата ѝ. Въпреки обидите и униженията, Миятева проявява професионализъм и завършва филма.

Любовта със Сава Огнянов

Съдбата среща Мария с нейния колега от Народния театър Сава Огнянов. Той я привлича с таланта и харизмата си. Тяхната бурна любовна история се разгръща в пълна сила през 1920 година в Рим. По това време Миятева е на специализация във Вечния град, а Огнянов пристига за снимките на филма "Отец Савелий".

За съжаление, житейският път на актрисата приключва твърде рано. Тя умира едва на 43-годишна възраст, най-вероятно вследствие на сърдечен порок. Според разкази на съвременници, патронът на русенския театър Сава Огнянов понася изключително тежко загубата на любимата си.

Мария Миятева оставя ярка следа в културната история на България, надскачайки с десетилетия разбиранията на своето време и проправяйки пътя за следващите поколения артисти в киното.