Безпрецедентната суша и високите температури нанесоха сериозни щети на земеделието и причиниха множество пожари

Лятото на 2025 година ще остане в климатичната история на България като едно от най-сухите и горещи от средата на 20-и век досега. Това показва официалният анализ на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), публикуван след приключването на метеорологичното лято (1 юни - 31 август).

Специалистите от НИМХ отчитат средни сезонни температури над нормата с отклонение между 0,5 и 3 градуса. Въпреки че 2025 година отстъпва на рекордно горещото лято на 2024 година, тя се нарежда сред най-горещите от 1950 година насам. Най-високата измерена температура това лято е 43,5 градуса, регистрирана на 26 юли в Монтана.

Особено тревожни са данните за валежите. Според метеоролозите, лятото на 2025 година е сред най-сухите в България от 1950 година насам, подобно на летата през 2000 и 2012 година. Сезонните суми на валежите са само между 7 и 74% от нормата, като юни 2025 се оказва най-сухият юни от 1950 година насам.

Комбинацията от екстремни температури и продължителна суша доведе до сериозни проблеми в земеделието. В много полски райони продуктивните почвени влагозапаси бяха напълно изчерпани. Добивите от слънчоглед на места паднаха под 100 килограма за декар, а значителна част от царевичните посеви, отглеждани при неполивни условия, няма да бъдат реколтирани.

Сушата се отрази и на водните ресурси в страната. Речните нива останаха без съществени изменения или се понижаваха през по-голямата част от сезона. Водните количества на всички реки бяха под месечните норми, а няколко по-малки реки, включително Лебница, Факийска и Ропотамо, пресъхнаха.

Безпрецедентната суша и високите температури създадоха идеални условия за възникване на пожари. През периодите от 30 юни до 9 юли и от 19 до 29 юли цялата страна беше обхваната от гореща вълна. Десетки пожари избухнаха в различни части на България, като най-мащабният беше този край село Илинденци, община Струмяни, от който бяха изпепелени около 100 хиляди декара площи.

На 26 юли пожар унищожи около 20 къщи – почти половината от село Рани луг в община Трън. Големи пожари бяха регистрирани и в защитената местност Калимок-Бръшлен между Русе и Тутракан, както и в общините Харманли и Сунгурларе.

Чести явления през това лято бяха и локалните гръмотевични бури, съпроводени с интензивни валежи и градушки. На 22 август силни валежи причиниха локални наводнения, повалени дървета и повреди по електропреносната мрежа в Монтана и село Джулюница.

Въпреки падналите валежи в края на август, експертите от НИМХ отбелязват, че те са били неравномерно разпределени и твърде закъснели, за да спасят късните земеделски култури. Валежите са овлажнили предимно горния почвен слой, докато в по-дълбоките слоеве (50 и 100 см) продължава да няма продуктивна влага.

Според метеоролозите, изминалото лято е поредното доказателство за променящия се климат в България, характеризиращ се с по-продължителни горещи вълни, по-малко валежи и повишен риск от екстремни природни явления.