Според легендата традиционният за Русе панаир датира от 170 години

През 1852 година младият свещеник Мартин от Еленските села бил изпратен в Русчук. Той бил възпитаник на Преображенския манастир и със съпругата си Елена се представил пред владиката.

В това време властта в Русчук била разделена между Ибрям паша, който управлявал светския живот, и гръцкия владика Синесий, който управлявал църковния живот. Двамата много си допадали и обичали гуляите и хубавите жени. В харема на Ибрям паша имало девет красавици, защото всеки път, когато пашата казвал за някоя „безин кара“ (моята жена), я прибирал в харема си. Това била обществена тайна, както и любовта на Синесий към Карасалийката.

След като Синесий провокирал гордостта на Ибрям паша, като му казал, че няма жена като младата попадия Елена в харема си, пашата я взел със сила. Елена била принудена да приеме исляма и новото си име Незим, въпреки молбите на мъжа си, поп Мартин. Той бил изгонен и Незим му забранила да се приближава до нея, защото се страхувала, че пашата ще ги убие.

Поп Мартин се отказал от църковните работи и събрал дружина от младежи от различни села, които били ожесточени от турците. Те набавили пушки и пищови от Еленския балкан и избрали две пещери за скривалища - на Писанския и Червенския Лом.

През пролетта на следващата година Ибрям паша взел своята любимка Незим, която единствена от харема щяла да го дари с наследник, и я завел на обиколка на имотите му.

Поп Мартин имал свои хора - Тодор и Петър, които били прислуга на Ибрям паша. Те го информирали за намерението на пашата да нощува в Кадиковския чифлик с Незим в нощта на петък, защото турците празнували в петък. Поп Мартин и неговата дружина нападнали заспалите стражи и заловили Ибрям паша и бременната Незим. Въпреки молбите им за милост поп Мартин не прощавал униженията, а и неговата жена Елена била омърсена. Дружината пуснала прислугата и добитъка, увила в рогозки убитите друговерци и изгорила чифлика. Те се прибрали в Червенското скривалище заедно с плячката.

Хората от Щръклево и до днес търсят скривалището на поп Мартин.

След като чифликът изгорял през нощта, вестта за пожара била донесена от Русчушката поща към 9-10 ч. Наместниците на Ибрям паша събрали всички българчета на възраст от 18 до 25 години на нивата - търлата (днес Младежкия парк) - на Ибрям паша с намерението да ги заколят на третия ден. Майки и бащи плачели, а момчетата на „Ибрям Урман“ плачели също. На втория ден, когато турската стража била заменена с черкезкия полк, войниците видели Стоян Радков-Самоука, който бил природно интелигентен и работел в единствената европейска работилница в Русчук. Войниците го обичали и му дали свои дрехи, след което го завели при началника си Араб паша, който го успокоил и посъветвал да отиде при чуждите консули в града да разкаже за участта на българчетата. След застъпничеството на консулите, младежите били освободени на третия ден.

Затова майки и бащи правели курбани и ходели на това място, наречено „търлата“. Понеже се случило по Великденските празници, на Възкресение Христово, там ходели по него време бозаджии и халваджии и попове да отслужат курбани по случай освобождаването на българчетата. Излизали с краваи, кокошки и бъклици с вино и се радвали за освобождението на своите деца. Защото има два вида курбани – за живи и за мъртви.