Легендарният Марко Ван Бастен с пожелание към българите

0
"Идва моментът, в който си казваш – стоп! И не е лесно", споделя футболистът
"Идва моментът, в който си казваш – стоп! И не е лесно", споделя футболистът Видео: bTV

Марко Ван Бастен е една от най-ярките звезди в историята на футбола. Името му отдавна е легенда, а животът му е доказателство, че пътят и на най-великите минава през трудности и падения

Вижте какво разказва Ван Бастен за себе си в интервю за Светослав Иванов в рубриката „Роуминг“ на предаването „120 минути“:

Кажете ми Маркокой ваш прякор харесвате най-много в миналотоЛебедаСвети МаркоИли Ледения?

- Да ви кажа нямаше голямо значение за мен... Всички тези прякори получих в Италия. Но за мен "Лебеда" беше специален прякор.

- Кой беше вторият?

- Сан Марко.

Винаги сте били енигмаОсобено като футболистНещо като "Тих убиец от световна класа", ако ми позволите тази метафораЗащо решихте да сте толкова откровен във вашата книга?

- Винаги съм бил честен. Тук няма никаква разлика. Единствената разлика е, че в книгата реших да разкажа своята лична история. Преди години, в началото на кариерата си просто не съм изпитвал необходимост да говоря за себе си пред всички. Това е разликата между Марко тогава и Марко днес. В началото на пътя аз обожавах своята работа и се стремях да я върша възможно най-добре. Концентрирах цялото си внимание и всичките си сили, за да съм добър в това, което правя. След като кариерата ми приключи обаче настъпи момента, в който си казах - "Добре. Вече мога да кажа как се чувствах, какво си мислех, какво постигнах". Просто дойде моментът да разкажа. Честно и директно, какъвто винаги съм се стремял да бъда. 

 

 

Защо "Баста"? На какво и на кого казвате basta в случая

- Това е италианският израз за "стоп, стига и достатъчно". Но аналогията тук е с моето име и начинът, по който се произнася. Ван Бастен и Баста. Като ги миксира човек и се получава леко забавно. Нищо специално...

Как едно момчекоето обича футбола се превръща в мъжОпишете ми вашето детство

- Бих го описал като нормално. По цял ден ритах на улицата и на площада, в квартала, в който живеех. Имах много приятели, но най-добрият ми приятел беше топката. Ритах с приятелите си, но обичах и да оставам насаме с топката. Малко по малко започнах да усещам, че ставам все по-добър и по-добър. Така дойде и мечтата - да съм професионален играч. Израснал съм с мачовете на "Аякс" от 70-те, възхищавайки се на звездите в отбора като Йохан Кройф, Неескенс и другите. Гледах ги как печелят титли и купи и си мечтаех да печеля като тях. 

 

Снимка: Марко Ван Бастен: Личен архив

 

Един епизод от вашия разказ за детствотоВашият приятел Йопикойто загива пред очите ви… Какво точно се случи и какво влияние имаше върху вас в следващите години

- Никога не съм си давал сметка за влиянието на тази история върху мен. Но тя имаше огромно отражение, защото когато на шест загубиш приятел се случва нещо, което няма обяснение. С Йопи играехме върху леда на едно замръзнало езеро. Ледът се пропука и той изчезна във водата. Никога не се завърна. Когато си на шест и това стане пред очите ти, е трудно да разбереш защо твоят приятел няма да се прибере, защо няма да го видиш. Толкова много футбол играехме двамата. След това виждаш мъката в очите на родителите, на останалите ни приятели. Как да ви кажа - това беше огромна драма с огромно отражение върху мен, защото като дете все още не разбираш живота и смъртта.  

Тази трагедия роди ли у вас стремеж да помагате на другите след като пораснахте?

- Честно казано, не знам. За мен да преодолея това беше много трудно. Да излизам на игрището без моя приятел. Но трябва да продължиш напред. Животът продължава и за никого не е лесно. 

През 1992 г., когато аз бях детеобичащо футболаимах усещанеточе всеки пъткогато докосвахте топката вкарвахтеКак беше възможно това

- В това време бях добър играч. Важен играч. Мисля, че бях осъзнал как точно се играе тази игра. Но бях и щастлив да играя с някои от най-добрите до себе си. В националния на Холандия бяхме с Гулит и Рийкард, Куман. В „Милан” бях с Барези, Малдини, Тасоти, Донадони. Да си сред такива играчи е късмет. Заедно бяхме много силни. Печелехме, а аз вкарвах повечето голове. Но аз винаги бях най-близо до гола. Това може би е причината всичко да се случваше така през тази година. 

 

 

Имате ли отговор на въпроса - защо най-талантливите отнасят най-много ритници - в спортаи в живота?

- Знаете ли... Истината е, че тези, които имат най-много фенове, имат и най-много врагове. Това е някакъв странен баланс. Например „Байерн” Мюнхен в Германия имат най-много фенове, но и най-много врагове. Страстите са в полюси – или обичаш, или мразиш. В живота също понякога се случва така. 

 

 

Така стигаме до 1994-а годинаВие сте в златната си възрастНа върха на успехаНо виеМарко Ван Бастенне можете да издържате повече на болкатаМоментътв който осъзнахтече вече нищо няма да бъде същото?

- В това време получих контузия на глезена. Работих много с мисълта, че ще се върна. Но аз знаех, че това е голям проблем. Огромен проблем, който в онова време не беше много ясен дори и за лекарите. Опитвахме какво ли не, но нищо не можеше да спре болката. След 2-3 години в опити стана ясно, че трябва да спра. За мен това беше много тежък момент. Цял живот бях играл футбол. Футболът беше моят живот. И изведнъж един ден трябва да спреш, да се опиташ да промениш живота си напълно. Но беше още по-сложно. Не трябваше просто да спра с футбола, аз наистина страдах, толкова силни болки изпитвах. Не можех да ходя, не можех дори да се движа без болка. Тези проблеми продължиха дълго след като се отказах от футбола. Години наред се борех, за да почувствам облекчение. 

 

Снимка: Марко Ван Бастен: Личен архив

 

Възможно ли е човек да стиска зъби и да притъпява болкатаза да печели още и ощеИли винаги идва моментв който болката побеждава?

- Разбрах ви. Аз наистина опитвах да се боря. Психологическата ми нагласа беше, че ще се справя, че ще преодолея тази ситуация. Но накрая, след 3 години - решение нямаше. Трябваше да си тръгна. Идва моментът, в който си казваш – стоп! И не е лесно. Все още имам проблеми с глезена, въпреки че се подлагах на още операции, за да се върна в нормалния живот. Това също ми отне няколко години. Това е нещо, което може да се случи в живота на всеки. Понякога просто ти се налага да смениш посоката. Не е лесно, но вие виждате, че все още съм жив и съм щастлив човек…

 

Снимка: Марко Ван Бастен: Личен архив

 

Радвам се да го чуя! Какво се случва с психиката ти през този период, когато те боли, а болката носи нещастие?

- Трудно е, защото не е лесно да стигнеш до решението. Но си длъжен да продължиш - имаш семейство, имаш деца и заради тях се изправяш. Да, не е лесно, но трябва да се бориш. И да се опитваш да се върнеш в състояние, в което отново да изпитваш щастие. Това е положението. Знаех, че никога повече няма да играя футбол, опитах се да си намеря хоби. Когато укрепнах физически се опитах да играя малко тенис, малко голф. Посветих цялото си време на семейството и децата. Това беше моят път обратно към щастието.

 

Снимка: Марко Ван Бастен: Личен архив

 

Разбира се семейството. Разкажете ми за Лизбет.

- Лизбет, моята съпруга. Тя е на моята възраст. Много е хубаво, че когато се шегуваме, се разбираме доста добре. Пораснахме заедно и сме много щастливи заедно, с нашите деца. Имаме прекрасен живот.  

 

Снимка: Марко Ван Бастен: Личен архив

 

Какво бихте казали на нашите зрители, на българските ви фенове? Със сигурност имате много и ви гледат.

- Надявам се моята книга да им хареса. Може би има неща, които всеки може да научи дори и за себе си в нея, защото аз съм преминал през много щастливи времена, но и през периоди на огромни трудности. През какво ли не... Защото всеки човек трябва да е здрав и щастлив, но и да работи, да се грижи за семейството си. Споделяйки своите емоции, може да разпознаете себе си в мен. И да се амбицирате да промените нещо в себе си, семейството или обкръжението ви.

 

Снимка: Марко Ван Бастен: Личен архив

 

Благодаря ви! За мен беше удоволствие.

- Аз ви благодаря много. Пожелавам на България и всички българи щастие в живота! 

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Едно не разбрах - защо ме изхвърлиха от тролея? Стоях си кротко, на никого не пречих и весело си скърцах със стиропор по стъклото.

Харесай Дунавмост във Фейсбук