Красен Станчев: "Лукойл" е най-големият риск за бюджета догодина
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Икономистът предупреди, че държавата може да загуби един милиард евро приходи
Най-сериозният риск пред българския бюджет за 2026 година идва от ситуацията около "Лукойл". Това обяви днес икономистът Красен Станчев в предаването "Лице в лице" по bTV. Според него политическите решения и санкциите срещу компанията могат да доведат до сериозни финансови последици за страната.
Икономистът припомни, че досега основният фокус беше върху това, че "Лукойл" не плаща данък печалба, който е около 100 милиона евро годишно. "Това не е толкова значителна сума," подчерта Станчев. По-важното обаче е, че всички останали вноски на компанията – ДДС, акцизи, данъци върху продажби на горива и осигуровки на работещите – носят около един милиард евро годишно в бюджета.
Балансираният бюджет под въпрос
Станчев предупреди, че евентуално спиране на операциите на "Лукойл" в България би довело до тежък недостиг на приходи и би затруднило изпълнението на заложените бюджетни цели. "Ако тези пари липсват, нито една сметка няма да излезе и обещанията на правителството за балансиран бюджет ще станат неизпълними," каза икономистът.
Според него правителството е имало възможност да последва примера на Германия, която е поставила ясни условия пред купувачите на руски активи и е упражнила контрол върху финансовите транзакции. "В България това не беше направено – вероятно поради нерешителност, страх, мързел или очакване за избори," допълни Станчев.
Осигуровките – втори голям проблем
Икономистът посочи, че освен риска от "Лукойл", бюджетът за 2026 година ще бъде натоварен и от увеличаването на социалните вноски, което на практика представлява повишение на данъка върху труда. Той предупреди, че увеличаването на осигуровките ще стимулира сивата икономика и ще намали конкурентоспособността на коректно работещите работодатели.
По думите му по-добър подход би бил намаляване на данъците върху труда, за да се насърчи плащането на осигуровки, както и преминаване към естонски модел на корпоративно облагане – нулев данък върху реинвестираната печалба. "Всичко, което се реинвестира, трябва да се облага с нула процента, защото това е инвестиция в бъдещи доходи," подчерта Станчев.
