Световните лидери изразиха разнопосочни реакции

Конференцията на ООН за климата (COP30), която се проведе в бразилския град Белем, завърши с приемането на доброволна инициатива за климатични действия, но без постигането на задължителен план за пълен отказ от изкопаемите горива. Окончателното споразумение бе прието с консенсус от 194 държави и Европейския съюз, но предизвика остра поляризация в реакциите на световните лидери, съобщи АФП.

Документът потвърждава ангажиментите към Парижкото споразумение и прави препратка към решенията от Дубай (COP28) за преход към чиста енергия. Въпреки това, текстът не дефинира конкретни срокове или междинни цели за елиминиране на нефта, газа и въглищата, което бе основно искане на научната общност и екологичните организации. Вместо това, бразилското председателство предложи създаването на "доброволна пътна карта" за държавите, които желаят да ускорят този процес.

Оптимизмът на домакините

Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва определи резултата като победа за международната дипломация. "Науката надделя, мултилатерализмът спечели", заяви Лула да Силва в Йоханесбург, където пристигна за срещата на Г-20 веднага след форума.

Според държавния глава, конференцията е успяла да мобилизира безпрецедентен брой участници от гражданското общество и коренното население. "В настоящата година, когато планетата за първи път премина прага от 1,5 градуса по Целзий, международната общност се изправи пред избор: да продължим напред или да се откажем. Избрахме първия вариант", допълни бразилският президент.

Разочарованието на Европа и ООН

Европейският съюз изрази сдържано одобрение, примесено с явно разочарование от липсата на по-високи амбиции. "Няма да крием, че бихме предпочели повече и по-амбициозни цели по всички въпроси", коментира еврокомисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра. Той уточни, че ЕС все пак подкрепя споразумението, тъй като то води света в правилната посока.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш също призна, че резултатът може да не удовлетвори очакванията на мнозина. "Конференциите на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата функционират на базата на консенсус, а в период на геополитически разриви постигането на консенсус е по-трудно от всякога", отбеляза Гутериш.

Във Франция министърът на екологичния преход Моник Барбю бе още по-категорична в критиката си. "Не мога да определя като успешна тази конференцията на ООН за климата", заяви тя, определяйки споразумението като документ "без амбиции".

Остър отпор от Колумбия и еколозите

Най-силна критика дойде от президента на Колумбия Густаво Петро, който открито се противопостави на финалните текстове. "Не приемам, че декларацията на COP30 не казва ясно, както твърди науката, че изкопаемите горива са причината за климатичната криза", написа Петро в социалната мрежа "X" (бивш Twitter).

Представители на най-слаборазвитите държави и неправителствения сектор също осъдиха липсата на конкретика. Евънс Нджева, представител на групата на 44-те най-слаборазвити страни, отчете като успех утрояването на финансирането за адаптация до 2035 година, но подчерта, че битката не е спечелена на всички фронтове.

Организации като "Грийнпийс" и "Оксфам" определиха резултата като недостатъчен за гарантиране на устойчиво бъдеще, визирайки съпротивата на малка група държави, блокирали по-радикалните промени.