"Лицето на Русе" тъне в разруха и боклуци, но общината си "измива ръцете" с частна собственост

Централната ЖП гара в Русе – мястото, което трябва да бъде визитната картичка на града и първото впечатление за гостите, пристигащи с влак или автобус, прилича повече на декор от апокалиптичен филм, отколкото на европейски транспортен възел. За това сигнализира русенката Жана Матеева в групата "Сигнали към Община Русе", публикувайки серия от снимки, илюстриращи трагичното състояние на района.

"Кога ще се вземат мерки?"

Кадрите са красноречиви – разбити настилки с огромни локви, препълнени кошчета, висящи кабели от рушащи се арки, бурени, превзели стълбищата, и повсеместна мръсотия.

"Привет на всички! Кога ще се вземат мерки за лицето на гр. Русе, което посреща и изпраща?", попита лаконично, но с болка Жана Матеева, показвайки окаяната реалност около гаровия площад.

Четири думи, които казват всичко

Вместо обяснение защо администрацията допуска подобна гледка или план за действие, под публикацията се появи краткият коментар на Константин Костадинов – служител на Община Русе и пълномощник на кмета Пенчо Милков.

"Терена е частна собственост", написа сухо Костадинов, без да предложи решение, без да спомене за наложени глоби или предписания към собственика за поддържане на добър търговски вид и хигиена.

Административна апатия или безсилие?

Отговорът на общинския служител предизвика вълна от недоволство и затвърди усещането у гражданите за чиновническо бездушие. Русенци тълкуват лаконичния отговор като класическо "измиване на ръцете" – щом е частно, Общината няма грижа.

Това обаче повдига сериозни въпроси за ролята на местната власт:

• Няма ли Община Русе наредби за чистотата и обществения ред, които важат и за частни имоти?

• Защо "лицето на града" е оставено на произвола на съдбата, докато администрацията се оправдава с нотариални актове?

• Подходящо ли е длъжностно лице, което би трябвало да решава проблемите на хората, да демонстрира такава липса на емпатия и ангажираност?

Докато институциите си прехвърлят отговорността или се крият зад статута на собствеността, районът около ЖП гарата продължава да се руши. Арките, някога символ на архитектурна стойност, сега са опасни за минувачите, а паркингите са се превърнали в кални езера.

За русенци остава горчивият привкус, че за администрацията проблемите приключват там, където започва частната собственост, дори това да означава градът да изглежда изоставен.