Годишната вноска на страната по тригодишния проект е 220 000 евро

България официално се включва в многонационалната инициатива на НАТО за изграждане на защита срещу нисколетящи въздушни заплахи, съобщават от пресцентъра на Министерството на отбраната.

Военният министър Димитър Стоянов подписа Нота за присъединяване, с която страната ни става част от Меморандума за сътрудничество редом до Белгия, Дания, Финландия, Гърция, Румъния, Швеция и Турция. Основната цел на коалицията е да изгради надежден щит срещу трудни за засичане обекти, които летят на височина под 150 метра – ударни безпилотни летателни апарати, крилати ракети и планиращи бомби.

Общи поръчки и шанс за българската индустрия

Новото партньорство цели да затвори една от най-уязвимите пролуки в съвременната противовъздушна отбрана, където стандартните радари често срещат затруднения заради релефа на местността. Проектът залага на внедряването на модерни сензори, платформи и оръжейни ефектори, които да откриват, разпознават, проследяват и унищожават нисколетящите цели в реално време. Съюзниците ще работят в две главни посоки – общи обществени поръчки за намаляване на разходите и съвместно разработване на нови отбранителни технологии чрез постоянен обмен на разузнавателна и инженерна експертиза.

Ключова роля в координацията поема Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване (NSPA). Тя трябва да извърши детайлно пазарно проучване и да състави единен каталог както на вече съществуващите оръжейни системи, така и на технологиите, които се очаква да излязат на пазара в близко бъдеще. Този регистър ще бъде съобразен със специфичните изисквания на осемте участващи държави и ще служи за база при вземането на решения за инвестиции. В рамките на механизма българските предприятия от отбранителния сектор ще получат директен достъп да представят своите развойни продукти и технологичен потенциал, както и да се включат в съвместни производства със съюзнически компании. За да влезе документът в сила, предстои подписаната Нота да бъде внесена за ратификация в Народното събрание.

Финансови параметри и паралелни проекти

Подписването на документа финализира процеса, който военният министър анонсира по-рано този месец по време на парламентарно изслушване. Тогава Димитър Стоянов разкри конкретните финансови рамки на ангажимента, които не са упоменати в днешното официално съобщение на ведомството.

"Този проект предвижда задължителна годишна вноска от 220 000 евро и е с продължителност три години. България ще подготви искане за включване в инициативата. Очаква се страната ни да стане част от проекта до 30 октомври", заяви Димитър Стоянов пред народните представители в средата на октомври.

Успоредно с тази коалиция страната ни движи и втори мащабен проект за защита на небето и критичната инфраструктура, насочен конкретно срещу безпилотните системи. В Народното събрание министърът потвърди, че България остава активен участник в европейската инициатива „Drone Edge“ и подготвя меморандум за разбирателство с Испания за общи доставки.

"България участва в инициативата „Drone Edge“ и е заявила участие с 80 милиона евро чрез проект за придобиване на 20 системи – 10 мобилни и 10 стационарни, по механизма SAFE", поясни Димитър Стоянов и уточни, че платформата функционира като общ пазар за разработване и покупка на антидрон комплекси.

Напрежението в Черно море ускорява мерките

Ускореното включване на София в международните програми за противодействие на дронове идва на фона на сериозно влошената среда за сигурност в акваторията на Черно море. Само преди два дни, на 28 октомври, търговският контейнеровоз „Контшип Джет“ беше поразен от три морски дрона на около 16–17 морски мили източно от нос Калиакра, в резултат на което плавателният съд потъна, а екипажът от 18 души беше спасен.

Заради поредицата от удари срещу търговското корабоплаване в изключителната икономическа зона на България военното министерство вече е уплътнило радиолокационното покритие по крайбрежието. Разположени са допълнителни сили и средства за кинетично въздействие, както и две разузнавателни безпилотни системи, които следят периметъра навътре в териториалното море и икономическата зона на страната.