Инвестициите се сринаха под 5%, бизнесът замрази 50 милиарда лева

Българската икономика е навлязла в опасна спирала на "канибализиране" на собственото си бъдеще – растежът се движи изцяло от това, че хората харчат заплатите си, докато бизнесът е спрял да създава нови активи. Това стана ясно от думите на главния икономист на КНСБ Любослав Костов, който очерта мрачна картина за 2026 година.

"Проблемът в България е, че потреблението вече е над 75% от общия растеж", заяви Любослав Костов, цитиран от БГНЕС.

На практика това означава, че икономиката се крепи на парите, които домакинствата оставят в магазините, а не на заводи, машини или технологии.

Инвестиционна стачка за 50 милиарда

Най-тревожният сигнал е пълният отказ на бизнеса да реинвестира печалбите си. Според изчисленията на икономиста, базирани на постъпленията от корпоративен данък, българските компании генерират около 50 милиарда лева годишна печалба. От тази колосална сума обаче по-малко от 1/20 (под 5%) се връща обратно в икономиката като инвестиции.

"Не е като да няма бизнесът пари да инвестира, по-скоро предпочита да ги трупа, да ги остави статични", коментира Костов. Той посочи бюрокрацията и корупцията като причини, но премълчаната "голяма причина" остава политическата несигурност. Вместо в нови цехове, парите отлежават в банките или изтичат към офшорни зони.

За сравнение – преди 20 години делът на инвестициите в БВП е бил 18%, преди десетилетие – 10%, а днес е под критичния праг от 5%. Резултатът е видим: индустрията губи над 100 000 работни места за 4 години.

Капанът на "евтиния внос" на хора

Синдикатът атакува и практиката за внос на нискоквалифицирани работници от трети страни като Индия и Пакистан. Според Костов това е бомба със закъснител, която изкуствено подбива цената на труда у нас.

"Когато бизнесът започне да внася работници, които отстъпват по всичко на българина, освен по заплатата – 200-300 долара, и спят в общежитие, това изкуствено ще подбива цената на труда", предупреди икономистът.

Политически вакуум до есента

Липсата на редовен бюджет за 2026 г. поставя държавата в ситуация на "свободно падане". Въпреки че изборите се очертават през април, технологичното време за свикване на парламент и съставяне на правителство означава, че реален бюджет може да има чак през септември.

Това създава абсурден прецедент – новата власт ще трябва да пише едновременно бюджет за текущата 2026-а и за следващата 2027 година. През това време социалните системи и инвестиционните проекти на държавата остават замразени, а над 1 милион българи са заложници на политическите игри.

"Държавата в момента е на свободно падане и за това са виновни политиците", обобщи Костов, визирайки липсата на решение за "швейцарското правило" за пенсиите от 1 юли и блокираните пари за инфраструктура.

Единствената "светла" новина – пълната интеграция в Шенген и Еврозоната, която Костов отчете като успех – се оказва недостатъчна, за да компенсира факта, че Европа губи конкурентоспособност, а България е болна от "германския грип" на рецесията.