Джан Тин: Българите вече търсят истинска китайска храна, не ментета

Утре, 17 февруари, светът посреща Годината на Огнения Кон според китайския лунен календар. В София обаче празникът има и друго измерение – икономическо. Докторантът по икономика в Софийския университет Джан Тин не просто подготвя празнично меню, а прилага академичните си знания, за да промени десетилетния модел на китайските ресторанти в България – от "побългарена" екзотика към автентичен бизнес продукт.

Икономистът в кухнята

Джан Тин, която е в България от девет години, разбива стереотипа за имигранта-ресторантьор. Тя е докторант трета година в стопанския факултет на Софийския университет и влиза в бизнеса не случайно, а след хладен икономически анализ.

"Знанията ми по икономика се оказаха полезни – помогнаха ми да въведа по-ясна организация, по-добро планиране и по-структуриран подход към ежедневната работа", разказва Тин.

Нейната стратегия за навлизане на пазара е класически пример за "избягване на риска" (risk aversion). Вместо да инвестира в нов обект, тя придобива ресторант "Да Фън Шоу" ("Богат урожай"), който вече има изградена репутация. "Не съм човек, който особено обича риска. Мястото вече имаше изградена репутация, което дава по-плавен старт в сравнение с откриването на изцяло нов ресторант", обяснява икономистката.

Краят на "побългарената" кухня

Дълги години китайската храна в България беше синоним на евтина, мазна и силно адаптирана към местния вкус продукция. Тин обаче залага на пазарна ниша, която се отваря с повишаването на доходите и културата на пътуване на българите.

"Доскоро много българи познаваха само адаптирания, „побългарен“ вариант на китайската кухня", споделя тя. Стратегията ѝ включва "образоване" на потребителя чрез визуално меню и предлагане на ястия без компромис в съставките. Резултатът е изместване на търсенето – ако преди девет години само двама души на ден са поръчвали автентични ястия, днес те са мнозинство.

Дори при адаптацията, подходът е премерен. "Например съчуанският пипер се смила на прах, защото много българи не харесват цели, несмлени подправки", уточнява Тин, но подчертава, че готвачите са китайци и основата на вкуса се запазва.

Логистичният капан

Зад кулинарната дипломация обаче се крие сериозно икономическо предизвикателство – веригата на доставките. Автентичността има своята цена.

"Най-голямото предизвикателство са продуктите. Азиатските съставки в България все още са ограничени", признава собственичката. Това създава пречки пред поддържането на постоянно качество и ограничава възможността за предлагане на по-екзотични ястия. Вносът на оригинални продукти директно повишава себестойността на ястията, което обяснява защо "високият клас" китайски ресторанти все още са рядкост у нас.

Годината на Огнения Кон

За настъпващата утре Китайска нова година, екипът на Тин подготвя традиционни ястия със силна символика. "Приготвяме сладък оризов сладкиш с кафява захар, който символизира напредък и израстване", разказва тя.

Посланието ѝ към българите в навечерието на празника е смесица от оптимизъм и прагматизъм: "Пролетният вятър носи надежда и нов устрем. Нека Годината на Коня Ви донесе сила и вдъхновение".

За самата нея целта остава ясна и икономически обоснована – стабилност преди разрастване. "Ако обаче се появи подходящ инвеститор, бих обсъдила възможност за развитие", завършва с усмивка докторантът, оставяйки вратата за бъдещи инвестиции отворена.