Борислав Гуцанов защити проверките по анонимни жалби въпреки риска от злоупотреби

Системата за контрол на трудовото законодателство в България се превръща в инструмент за натиск и лично отмъщение, а държавата няма намерение да променя този модел. Това стана ясно от официален отговор на министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов на депутатско питане от Стела Николова от "Продължаваме Промяната – Демократична България".

Министърът е категоричен, че проверките на Главна инспекция по труда (ГИТ) не нарушават правата на работодателите, дори когато са провокирани от неверни сигнали. Според Гуцанов злоупотреба с право има само тогава, когато жалбоподателят "съзнателно" подава невярна информация, за да навреди, което обаче е практически недоказуемо в реална среда.

Инспекцията по труда като "бухалка"?

Повод за дебата е сериозният проблем с "поддаването на сигнали" без фактически основания. Депутатът Стела Николова посочи, че масово се подават жалби без доказателства, които служат единствено за заплаха или отмъщение срещу работодатели. Тя алармира, че инспекторите често издават предписания "по презумпция" с аргумента, че "няма как всичко да е наред", което поставя под съмнение обективността на целия контролен процес.

Министър Гуцанов обаче припомни, че ГИТ е длъжна да проверява всеки сигнал. По думите му спазването на закона е приоритет, а проверките се извършват и по планов контрол, независимо от получените жалби.

Административен отказ от реформи

Въпреки настояването за облекчаване на административната тежест за малкия бизнес и съобразяването ѝ с броя на наетите работници, Министерството на труда и социалната политика не предвижда конкретни стъпки в тази посока. Министърът заяви, че мерките за облекчаване трябва да са еднакви за всички предприятия, което на практика означава запазване на сегашното статукво, при което малкият магазин е подложен на същия бюрократичен натиск като големия завод.

Докато бизнесът настоява за филтър срещу клеветнически кампании, държавата предпочита да поддържа система, в която "всеки е виновен до доказване на противното".