Любовта на българина към политиците е по-ирационална и от най-необяснимата любов, за която се сещате

Коментар, публикуван във Факти.

Любовта на българина към политиците е по-ирационална и от най-необяснимата любов, за която се сещате. И в тяхна защита влюбеният е готов да стигне до истерия. Хейтът по икономическия служебен министър Кирил Петков закопава авторите му, без дори да го усетят. По него се подведоха няколко партии, които скоро ще берат горчивите плодове на импулсивната им реакция.

Любовта не се анализира и не се обяснява. Или я има, или я няма. Как допускате, че някой влюбен ще мисли за двойното гражданство на обекта на чувствата си. Или че евентуално послъгал, попремълчал, поукрасил историята си. Чудо голямо.

Разберете, тука е така, както казват след бой в Годеч. Партиите, които виждат заплаха в бъдещия политически проект на Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев, имат само един правилен ход по отношение на тях. Просто да не ги коментират. Рязко да сменят темата - и без друго са майстори в нищоприказването, някои го правят през целия проклет Преход към нищото. между другото започва и новият сезон на "Фермата" - ето още теми за конструктивни дискусии.

За да се случи нещо, значи е имало условия за това. За да се появи нов политически проект, за който толкова се говори в аванс, значи е зейнала пропаст в общественото доверие. А за последното вината е на настоящите политически "тигри" - стари и нови. И съвсем малко на "инженерите" на проекта - те просто се възползват от обстоятелствата, защото сега му е времето. Историческа необходимост. Наистина зациклихме.

Така че, партии любими, щом не ги харесвате, трайте си. Щом ви е страх от проекта им, дето го няма - още повече.

Коментари по темата могат да ви донесат единствено негативи.

Може и да не благодарите за съвета. Господ да ни пази от партийна благодарност.