Системата заработи по план , а технологичната прецизност слага край на субективния фактор

Без фанфари и излишни сътресения, от януари 2026 г. България влезе в нова ера на пътния контрол. Системата за измерване на средна скорост чрез тол камерите, чийто старт бе планиран и очакван, вече функционира в пълен обем. И докато социалните мрежи генерират напрежение около "новите правила", фактите сочат, че промяна в закона няма – има промяна единствено в неизбежността на наказанието.

Математика вместо "пазарлък"

Голямата новина не е в размера на глобите, а в методиката. За разлика от пътния полицай, с когото може да се спори, или стационарната камера, която се "лъже" с рязко спирачка, алгоритъмът за средна скорост е безпристрастен.

Широко тиражираната теза за "нов толеранс от 3 км/ч" е технически некоректна. Става въпрос за стандартната метрологична грешка, която уредите автоматично приспадат в полза на водача:

• 3 км/ч за скорости до 100 км/ч.

• 3% за скорости над 100 км/ч.

Това означава, че на магистрала "Тракия" при ограничение 140 км/ч, камерата ще отчете нарушение, ако поддържате средна скорост, която след приспадането на 3% все още е над допустимата. Законовият праг за налагане на глоба остава непроменен – санкциите започват при превишение с 10 км/ч. Практически това означава, че "зоната на комфорт" е математически фиксирана, а не субективна.

Дисциплиниращ ефект или бюджетен буфер?

Данните от тестовия период в края на 2025 г. показаха стряскаща статистика – десетки хиляди нарушения месечно. Влизането на системата в реален режим се очаква да генерира сериозен приход във Фонда за пътна безопасност.

Тук обаче изниква структурният дисбаланс. Според анализи на Института за пътна безопасност, близо 40% от нарушителите са чуждестранни граждани (транзитен трафик). Докато българският шофьор ще получи електронния си фиш до дни, събираемостта от чуждите номера остава ахилесова пета на системата. Ако МВР и АПИ не решат този административен казус, тежестта на новия контрол ще падне изцяло върху местните данъкоплатци, докато транзитният трафик ще продължи да се движи с "висока скорост и ниска отговорност".

Цената на удоволствието

Глобите запазват своите стойности, но честотата им ще нарасне експоненциално за системните нарушители:

• 20 лв. за превишение от 10 до 20 км/ч (най-честото нарушение, което досега рядко се санкционираше).

• 50 лв. за 21-30 км/ч отгоре.

• 400 лв. за 31-40 км/ч.

• 600+ лв. за над 40 км/ч.

Важно уточнение е, че при електронните фишове за скорост не се отнемат контролни точки, освен в случаите на драстични нарушения, изискващи временно отнемане на книжката.Стартът през януари е логична стъпка към модернизация на контрола. Въпросът е дали приходите ще се инвестират в премахване на "черните точки" и подобряване на инфраструктурата, или ще потънат в общия бюджет, докато дупките по пътищата – причина за не по-малко инциденти от скоростта – остават "невидими" за камерите.