Трапезата на новогодишната нощ трябва да е богата и изобилна, подрежда се в зависимост от регионални особености и вкусовете на семействата.

Това заяви за БГНЕС Иглика Мишкова, уредник на Националния етнографски музей към БАН.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:

БГНЕС: Как са се променили традициите за Нова година?

Иглика Мишкова: Някога вечерта срещу празника се извършвала втората след Бъдни вечер кадена вечеря, наричана "кадилка" или "кандилка". На нея са подреждали пита и сготвено свинско месо. Трапезата се прикадявала от най-възрастния, а момите и ергените скривали първото залче от питата под възглавницата, за да сънуват бъдещия си жених /невеста. В някои региони основното ястие е приготвено от свинско, в други от петел или кокошка.

Съществуват и много поверия около новогодишната нощ - трапезата трябва да е богата и изобилна, за да се гарантира берекетлийска година. Дряновите пъпки - късметчета се изгарят в огнището, в джоба си трябва да имаш паричка, та да не страдаш от безпаричие през годината.

БГНЕС: Какво символизира баницата с късметите за Нова година? От кога датира традицията и защо се слагат късмети в нея?

Иглика Мишкова: В новогодишната баница се слагат дрянови пъпки, които са предварително наречени. По това какво се е паднало на членовете на фамилиите се гадае за късмета им през годината. В някои региони за Нова година се прави пита, в която се слага паричка и по това в чие парче е парата се вижда у кого ще е късметът през идната година.

БГНЕС: Как по-точно се случва гадаенето на Нова година? Как е ставало преди и спазва ли се и днес?

Иглика Мишкова: Началото на Новата година обуславя множество гадания, свързани със здравето и благополучието на семействата, добитъка и нивите.

В някои региони от прикадения кромид от трапезата са нарязвали 12 люспи - кръгчета , които наричали на 12-те месеца на годината. Във всяко от тях слагали сол и ги нареждали на масата. На сутринта наблюдавали стопената сол и по наречения месец вярвали, че тогава времето ще е дъждовно. Там, където не се е стопила солта, времето щяло да е сухо и ясно. Популярна е практиката в огнището да се хвърлят дряновите пъпки и по разпукването им се гадае за здравето на членовете на фамилията.

Има и брачни гадания - запазеният първи залък от питата/баницата се пази, слага се под възглавницата, а сънят казва кой ще е бъдещият жених/невеста. Гадаенето за късмет се извършва и днес - чрез баницата или питата с късмети.

БГНЕС: Кога се появяват сурвачките и изцяло български обичай ли са?

Иглика Мишкова: Сурвакането се извършва на първия ден на Новата година като едно пожелание за здраве и плодородие. Това е древен обичай от езически времена. Сурвачката е символ на здраве, изобилие и плодородие. Затова дрянът трябва да е накичен със сушени плодове, ядки, кравайчета и зърна, монетки. Вълната е често срещан елемент за декорация на сурвачките и се свързва с плодородието при животните. Тя също така изпълнява функцията на мощен апотропей. Може да бъде обагрена с естествени багрила в различни цветове.

БГНЕС: Превръща ли се Нова година в корпоративен празник?

Иглика Мишкова: Трудно ми е да направя подобно заключение, колкото хора, толкова и различни възприемания за празниците. В годините на социализма акцентът бе поставен върху новогодишните празненства, а днес все по-голяма част от семействата приемат като най-важен празник Рождество Христово - Коледа. Коледата остава един от най-семейните празници, събиращ близките заедно. А посрещането на Новата година повече хора приемат като възможност за среща с приятели.