Центърът за психично здраве в Русе показва как може да бъде прекъснат "омагьосаният кръг"

Нормален живот с психично заболяване в България изглежда почти невъзможен за много пациенти. Недостигът на легла, липсата на персонал и пропуските в законодателството оставят хората с психични разстройства в порочен кръг между временно лечение и последващо влошаване. В рубриката „Високо напрежение" на NOVA репортерът Татяна Йорданова представя трудната реалност на хората, които често са възприемани като „второ качество" в обществото.

Милен е работил като шофьор на автобус, преди животът му да се преобърне напълно от параноидна шизофрения. „Аз си бях нормален човек, като всички нормални хора. Сутрин ставах в 5 часа сутринта. Като всяка сутрин станах, но успях само да седна на леглото. Нямах сили да стана. Целият треперех някакъв", разказва той за началото на заболяването.

Промяната настъпва внезапно и драстично: „И започваш да ставаш нервен, напрегнат, агресивен на моменти. Имах чувството, че се наблюдавах отгоре някъде. Всичко ти е като в сън. Не знаеш дали сънуваш, дали се случва... То е като една борба за оцеляване".

Особено тежки са халюцинациите, които придружават заболяването: „Чуваш гласове някакви, които ти обясняват, каквото ти кажат тия гласове, че този човек говори срещу тебе. Определени хора. Лошите мисли изпреварват добрите. Тия гласовете искаха да се самоубия. Карали са ме да се взема хапчета в големи дози, да се самоубия с предозиране с лекарства".

Омагьосаният кръг на лечението

Милен обяснява и защо пациентите често се връщат в психиатриите: „Като излязох и си казах 'Захвърлям всички хапчета и трябва да стана нормален. Не искам да ги пия тези хапчета'. Исках по-бързо да мине това. И мислех, че няма да се повтори. Спрях хапчетата наистина за една седмица и веднага се влошаваш. То става много бързо".

Доктор Теменужка Матева, управител на Центъра за психично здраве в Русе, си спомня началото на лечението на Милен: „Беше опасен. Имаше пълен шанс да стане омагьосаният кръг: приемане в отделение, изписване, непиене на лекарства, пак идване". За щастие, центърът предлага на Милен работа като портиер след лечението му, което му осигурява ежедневен контакт с лекарския екип.

„Милен е доказателство, че може човек да има една тежка болест и да води един пълноценен живот", подчертава доктор Матева, като добавя, че без тази подкрепа и наблюдение: „Мисля, че ще ни се обадят някъде, че той е в тежко състояние - агресия. И да отидем да го прибираме с линейки".

Шанс за нормален живот

В Русе са намерили творчески подход към подкрепата на пациентите след изписването им. Диди и Силвия са част от програма, в която работят в ателиета, което им позволява да бъдат ежедневно наблюдавани от специалисти.

„Преди да дойда, 2-3 години бях вкъщи. Бях много зле. Постоянно плачех, каквото да подхвана - провал за всяко нещо. Пробвах да работя - навсякъде, където постъпя - час-два и се провалях. Връщах се разплакана", споделя Диди своя опит.

Силвия разказва за трудностите с приема на лекарства: „Не се спомням кога съм ги пила тези хапчета и кога не съм ги пила. Мен ме контролират постоянно. Майка ми ме контролира вкъщи дали съм си пила лекарствата или не съм си пила лекарствата".

Доктор Матева обяснява какво се случва с много пациенти, които нямат същата подкрепа: „Случва се, за жалост, доста често. Стигат по един жесток начин. Полиции, прокуратури, спешни помощи. Нашата линейка ходи след сигнали, че човекът буйства и е в състояние да наруши здравето на околните".

Системни проблеми и законодателни пропуски

Специалистите са категорични, че е необходима промяна в законодателството. „Нужна е една промяна в регламентите и даване възможност, законова възможност, само за определен брой хора да бъдат наблюдавани. И ако един човек не е отговорил на нашите обаждания, ако не е дошъл, веднага се говори с близките му или със съседи. И отиваме и изпращаме веднага социални работници, за да видим какво става, какво се случва", подчертава доктор Матева.

В столицата ситуацията е особено тежка. „Имаме болници на територията на София, които отказват прием на тежко психичноболни. Министерството за здравеопазването трябва да проследи какво се случва", заявява заместник-районният прокурор от Софийска районна прокуратура Ангелина Василева. Тя подчертава, че причината за отказа е недостигът на персонал: „Правилната фраза е, че се 'молим'", допълва прокурорът.

Случаят „Мургаш" и въпросът за отговорността

Случаят с Стоян от връх Мургаш, който в състояние на психоза нападна двама метеорологични наблюдатели, повдигна отново въпроса за отношението към хората с психични заболявания.

Майката на Стоян, Ивелина, обяснява: „Хората, които излязоха на протест искат справедливост. Аз също искам справедливост. Искам да знам какво се е случило. Те не разбраха, че синът ми е болен. Те искат той да бъде в затвора. Хората осъждат неговото заболяване".

Тя разказва за ранното развитие на болестта: „Първите прояви на болестта бяха свързани с известна отчужденост от околния свят, лесна ранимост, тревожност, биполяризъм. Успяваше да контролира болестта си, да потърси помощ, когато има нужда осъзнато. Завърши финанси в Английския университет - магистър".

Според майката, въпреки че синът ѝ многократно е казвал на полицията, че е болен и се нуждае от болнично лечение, той първоначално е бил изпратен в следствения арест, а не в специализирано заведение. „В следствения арест самите полицейски участъци, действително са превърнати в психиатрични отделения, в изтрезвително отделение", подчертава Ивелина.

Недостигът на ресурси и инфраструктура

Професор Вихра Миланова, психиатър, потвърждава недостига на легла: „Има много случаи, в които се налага бързо да се справиш, за да освободиш легло. Тъй като стоят и чакат хора".

Същевременно, някои психиатрични заведения, като болницата в село Карвуна, имат места, но в окаяно състояние. „Просто са ни забравили. Не идват млади хора при нас. Тези, които работят в сферата, те са измъчени хора, те са изхабени хора. До третият етаж е проблем стигането на водата. Налягането. Работилницата – молим се покривът да падне върху кола, а не върху човек", разказва управителят на Държавната психиатрична болница в Карвуна, доктор Тихомира Стелинова.

Хората с психични заболявания в България са изправени пред множество предизвикателства - от стигматизация през недостиг на места за лечение до липса на дългосрочна подкрепа. Това оставя много от тях в непрекъсната борба със заболяването и системата.