Как българските градове се свързват с Китай
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
От Шанхай до Тайшун през очите на местната власт
Юристът Асен Велинов съставя уникална карта на Китай, базирана изцяло на побратимените градове на българските общини, за да покаже непознатите лица на огромната азиатска държава. Инициативата стартира след успешното партньорство между Ловеч и Тайшун, разкривайки мащаба на китайската икономика, история и култура далеч отвъд масовите туристически маршрути.
„След като наскоро координирах побратимяването между Тайшун и Ловеч, ми стана любопитно кои са останалите китайски градове, изградили побратимени отношения с български общини“, споделя Велинов. Резултатът е едно необичайно пътуване, което прескача клишетата. Вместо туристическите брошури, тази карта отразява решенията на родните кметове, общински съвети и дипломати, свързвайки България с финансови центрове, древни столици и слабо познати планински окръзи.
Глобални центрове и крайбрежни икономики
За много чужденци представата за азиатската държава започва от Шанхай. Като побратимен град на София, той представлява глобалното лице на страната – космополитен и насочен към бъдещето. Пловдив от своя страна предлага впечатляващо разнообразие, поддържайки връзки с три напълно различни партньора: технологичния мегаполис на бъдещето Шънджън, една от великите древни столици Луоян и индустриалното сърце на автомобилостроенето Чанчун.
Морските ни столици също намират своите логични партньори. Варна е свързана с Нинбо – дом на едно от най-натоварените товарни пристанища в света и ключов хъб за търговията с Централна и Източна Европа. Бургас си партнира с Йентай, разположен на брега на Жълто море и известен като винената столица на страната, където модерната индустрия се преплита с крайбрежния туризъм.
Връзките на Русе, Разград, Шумен и Велико Търново
Регионът на Централна и Североизточна България има своето запазено място в тази мащабна мрежа от контакти. Русе е побратимен с Хуайнан в провинция Анхуей. Градът е дългогодишен въгледобивен център, който днес привлича високотехнологични производства, но е световноизвестен и с местната легенда, според която именно там е създадено тофуто.
Разград ни отвежда в Янджоу – един от най-красивите исторически градове по протежение на Великия канал. Някога забогатял от търговията със сол, днес градът е символ на класическите китайски градини и изтънчената култура. Шумен е свързан с Джънджоу, столицата на провинция Хънан. Наричан кръстопътят на Китай, той е важен транспортен възел и врата към историческото ядро на цивилизацията, разположен недалеч от манастира Шаолин.
Велико Търново намира своя естествен аналог в лицето на Сиан. Двата града споделят обща аура на исторически столици. Сиан, световноизвестен с Теракотената армия и като начална точка на Пътя на коприната, е градът, в който мащабът и приемствеността на китайската история се усещат най-силно.
Скритите перли и мостовете на приятелството
Картата се допълва от десетки други български общини, всяка от които открива различен нюанс на Изтока. Сливен е побратимен с футуристичния Чунцин, където метро преминава през жилищни сгради, а логистиката захранва вътрешността на континента. Добрич изненадващо си партнира с Голмуд в Тибетското плато – пустинен и богат на суровини район. Перник ни запознава с Хуайан, родното място на първия премиер на КНР Джоу Ънлай, а Габрово е свързано със спокойния Шаосин, известен с традиционната си архитектура и оризов алкохол.
Плевен добавя индустриалния Дзинджоу и зелените чаени плантации на Йонгчуан. Стара Загора е представена от Юеян на езерото Дунтин, Казанлък от града на изворите Дзинан, а Кърджали си сътрудничи с Мейджоу – културното средище на общността хакка. Димитровград, Монтана, Смолян и Севлиево също развиват отношения с райони, вариращи от предприемаческия юг до мюсюлманските общности в Инчуан и световните центрове за производство в Сючан.
Най-романтичната история обаче принадлежи на Ловеч и Тайшун. Връзката между тях е изградена буквално върху мостове. Ловеч е горд със своя Покрит мост над река Осъм, а Тайшун е прочут като родината на китайските дървени покрити мостове, чието майсторство е защитено от ЮНЕСКО. Планинският район предлага различен свят – по-бавен, зелен и тих, доказвайки, че Китай не може да бъде побран в едно определение или една туристическа брошура.






























