Къде потънаха милиардите левове за пътища от Брюксел?
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Безотговорност и корупция зад лошата поддръжка на пътната инфраструктура у нас
Още в 8:30 часа сутринта София вече е блокирана от обичайните задръствания. Трамвай номер 8 се опитва да си проправи път между колите, натрупани върху релсите. В участъка между спирките „Метростанция Вардар" и „Константин Величков" са станали поне две леки произшествия, а нетърпеливи шофьори надуват клаксони като на сватба.
Именно с такива сцени започва всеки делничен ден в столицата, но въпросът, който вълнува обществото, е много по-дълбок – кой всъщност е виновен за многобройните жертви по българските улици и пътища? Според материал в изданието "БАНКЕРЪ", причините са комплексни – бездействие на управляващите, некачествени ремонти, корупция, безразсъдни шофьори, лоши атмосферни условия.
Поредна трагедия предизвика вълна от протести
Поводът за поредната вълна на обществено недоволство е смъртта на 12-годишната Сияна, загинала при катастрофа между селата Радомирци и Телиш в Плевенско. Гражданското сдружение „Ангели на пътя" организира протест под наслов „Стига повече", към който се присъединиха и граждани, съпричастни с болката на загубилите близки в катастрофи.
В Плевен е започнала подписка с искане за оставката на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" инженер Йордан Вълчев, като само в неделя са събрани над 2000 подписа.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев се срещна с участниците в протеста и обеща законодателни промени, които да ускорят решаването на делата за пътни инциденти. Сред планираните мерки са изпити за всички вещи лица, както и правомощия за министъра на правосъдието да иска заличаването на експерти, които бавят делата или работят некачествено.
„Макар вещите лица в цялата страна да са около 300, само 10-15 от тях са ангажирани по всички дела", посочи Георгиев като една от основните причини за забавянето на правосъдието.
Експертно мнение и институционална безотговорност
Проф. Станимир Карапетков, който участва в разследването на катастрофата с малката Сияна, е категоричен, че основната причина за трагедията е некачествената пътна настилка.
От МВР са подали 13 000 сигнала за лоши пътища през миналата година, а само през януари и февруари 2025 година те вече надхвърлят 2 хиляди. Особено тревожен е фактът, че за последната една година от „Пътна полиция" са подали два сигнала конкретно за участъка, където загина 12-годишното момиче.
Бащата на Сияна проведе среща с регионалния министър Иван Иванов. След разговора стана ясно, че само за рехабилитация на опасните пътища в страната са необходими 35 милиарда лева. За сравнение, бюджетът за пътни ремонти за 2025 година е едва 1,2 милиарда лева, от които 1 милиард лева са предназначени за стари индексации по вече изпълнени договори.
Къде отидоха европейските милиарди?
На фона на тази финансова безизходица изглежда парадоксално, че през годините Европейският съюз е инвестирал милиарди евро в българската пътна инфраструктура. Доклад на Европейската сметна палата от 2020 година констатира, че пътната инфраструктура на България продължава да бъде в „незадоволително състояние" – евфемизъм, който на практика означава, че пътищата в страната са в окаяно състояние.
В доклада се отбелязва, че магистралите в България са се удвоили след 2007 година – от 418 километра до 757 километра през 2018 година. Независимо от това, страната не успява да поддържа изградената инфраструктура и не планира адекватно развитието на пътните връзки.
През 2021 година тогавашният служебен регионален министър Виолета Комитова разкри, че средната цена на километър път е около 4 милиона лева, а километър магистрала струва около 16 милиона лева. Тя обаче поясни, че истинският проблем се крие в т. нар. инженеринг, който на практика позволява цените да бъдат надписвани.
До този момент България е получила близо 32 милиарда лева от европейските фондове, по-голямата част от които са били насочени именно към строителство и рехабилитация на пътища. Въпреки това, обстановката по пътищата остава катастрофална.
Отговорност без виновни?
Практиката показва, че когато става дума за катастрофи, свързани с употреба на алкохол, наркотици или превишена скорост, виновниците (понякога) понасят отговорност. Но когато причината е некачествен ремонт или липса на мерки за обезопасяване на пътни участъци, виновни почти никога няма.
Обикновено отговорността се прехвърля върху чиновник, който най-често няма пряка връзка със случая – и така проблемът се отлага до следващия инцидент, до следващата трагедия.
Надеждите сега са обществената енергия след смъртта на Сияна да не се разпилее бързо и да доведе до реални промени. Разбира се, нищо не може да върне жертвите на безхаберието и пропилените обществени средства.























