Борисов и ГЕРБ въведоха "модата" навсякъде да се назначават хора с измислени дипломи.

Директори "калинки", назначени от ГЕРБ без конкурси или с манипулирани състезания, все още управляват българските театри, опери и оркестри (доколкото такива останаха след разрушителните "реформи" на Костов-Москова и Борисов-Рашидов).

Преди няколко години една новина от печата скандализира културна ни общественост. Оказа се, че доскорошният директор - диригент на Русенската опера, Найден Тодоров няма легитимна диплома от Виена за висше образование в степен бакалавър, но въпреки това се е сдобил с документ за по-високата магистърска степен в частния НБУ. В биографията му, публикувана в Уикипедия, по негови данни можем да прочетем, че от 1993 г. е бил студент на проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайович във Виенската академия, която "бил завършил през 1996 г". Но всъщност и това се оказа невярно!

Според правилата в родното образование всеки, който придобие образователна степен в чужбина и получи документ за това, е длъжен да го легализира у нас. Това става в Националния център за информация и документация към Министерството на образованието.

Резултатът от проверката остава завинаги в архива на ведомството и при нужда може да се направи насрещна проверка. Според служителите на центъра при тях не е постъпвала диплома за бакалавър на Найден Тодоров от Виена, което на практика означава, че у нас той няма ценз от Австрия. Да, чуждестранна диплома от Виена не е регистрирана и легализирана у нас. На въпрос защо е учил толкова кратко, при положение че бакалавърският курс е 4 години, Тодоров отговори, че е представил "легализирана и призната академична справка от Виена". За подобна "справка" от образователното министерство обаче не потвърдиха. След това той заяви, че бил учил за бакалавър вместо четири две години у нас (!), а за магистър - вместо две - две и половина, само за една година!

И това бе оповестено в печата, но от Културното министерство не предприеха нищо. Всъщност през всичките тези години той е бил на работа без редовна диплома за висшист в различни оркестри (Видин, Враца, Пловдив, Бургас, Русе), без да прекъсва трудовия си стаж, и съвсем не е бил редовен студент. А в Пловдив дори е бил назначен – представете си: като среднист! - за главен, при това в оркестъра на знаменития Добрин Петков. Накрая, след скандала, най-неочаквано се появиха... едновременно две негови дипломи от частния НБУ за бакалавър и магистър, издадени почти едновременно - с разлика от няколко месеца. От което следва, че са твърде спорни. Защото магистратура не се учи и защитава за 4-5 месеца, нали?! Отделен въпрос е, че сериозната музикална критика у нас, а и в чужбина не приема творческите качества на Тодоров като диригент. Но за съжаление определени кръгове  му оказват щедра финансова и морална подкрепа.

Преди няколко години в подобна конфузна ситуация се оказа директорът на операта в Стара Загора - иначе талантливият млад оперен и камерен певец Веселин Стойков, съобщи агенция "Телеграф".

Когато пое високия пост, Стойков представи само магистърска диплома от НБУ, но впоследствие се оказа, че и той няма завършена бакалавърска степен. Заради измамата Веселин Стойков беше уволнен начаса. Но солидно подкрепеният от някои "фактори", в това число и от несменяеми чиновници от културното министерство, Найден Тодоров не беше уволнен заради лъжата си! Дори наскоро получи награда, а някои наивни репортерки побързаха да го обявят за "новия Емил Чакъров" и дори за "българския Караян"! А той продължи да съсипва музикално Русе с ниското качество на надве-натри сглобените постановки и симфонични концерти, подготвени за ден- два!. Както и да печели и богатее на гърба на нашите бедни музиканти с частните турнета на операта и оркестъра в чужбина, на които те получаваха мизерни хонорари, а той - солидни суми / тук се налага нуждата и от една сериозна финансова ревизия! При това управляваше Операта и Оркестъра повече дистанционно - по телефона и чрез интернет, но еднолично, по диктаторски, без художествен съвет. Ако някой му се противопоставяше, биваше незабавно уволнен.

Така за кратко време през Русе преминаха десетки певци и музиканти, както и диригенти, които Найден Тодоров назначаваше и уволняваше, както му хрумне. И остави огромен дълг на Операта, прогони публиката, разби съставите. А общинските власти го  удостои с наградата „Русе” и го направиха „почетен гражданин на Русе”/?!/ В същото време и Министерството на културата, въпреки тревожните сигнали да пораженията, нанесени от него, просто мълчеше, правеше фалшиви ревизии и незаконни, манипулирани конкурси...

В Русе Найден Тодоров започна да работи още в началото, както се изрази много точно една известна критичка - "по-стахановски", страшно производително и, разбира се, страшно некачествено; "да прави музика за тежко чуващи хора" или, както каза известен наш музикант: "да преминава през най-съвършените партитури грубо и маршово като танк!" И наистина, Тодоров вече повече от десет години не престава да изумява културната публика с рекордно кратките срокове, за които подготвя цяла голяма опера - от 7 до 9 дни, вместо за поне два- три месеца, а премиерна симфонична програма вместо за седмица, за ден и половина- два! При това става дума за мащабни, тежки опери като "Вилхелм Тел", "Турандот", "Дон Карлос", "Кавалерът на розата", "Самсон и Далила".  Оказа се, че той просто не може да прави музика.

И резултатите бяха налице - след първото или най-много третото представление, премиерните постановки падаха безславно, въпреки труда на изпълнителите и средствата, вложени в тях. Но планът според т.нар. делегирани бюджети се изпълняваше, разбира се, с разни машинации и двойни счетоводства. А след скъпия ремонт сградата на Русенската опера наскоро отново протече, фасадата започна да се руши, а и сцената се оказа опасна за здравето и дори живота на артистите. Но министерството продължи да нехае. Нещо повече - Рашидов го назначи за директор / а наследникът му Банов го утвърди!/ на... представете си: Националната ни филхармония, оркестъра на великия Саша Попов! На чийто пулт са заставали най- големите наши диригенти и майстори на палката от световна величина. Предполагам, че "Бащата на българския симфонизъм" би се обърнал в гроба, ако можеше да присъства на един концерт на този уникален "български Караян".

Ако описвам явлението "Найден Тодоров", то е, защото конкретното явление  съвсем не е изолирано. В голяма степен то вече е типично. Посочвам го просто като най-драстичния пример. В последните години от безхаберното управление на неукия ни културен ексминистър Рашидов в редица театри, опери, оркестри бяха назначавани без конкурс или с манипулирани такива, немалко протежета на управляващите. Така се случи и в Русенския драматичен театър, където беше натрапен активист на управляващата партия – бившият неуспял артист Орлин Дяков, провалил се и като директор в Монтана, а сега изявяващ се като режисьор /!/ без режисьорска диплома и най- главното - без необходимите качества и талант.

Найден Тодоров, който години управлява предимно дистанционно по телефона Русенската опера, я доведе до сериозна криза, също се оказа със спорна диплома, а отскоро ГЕРБ го натрапи и за директор на националната ни филхармония, където е вече нежелан. 

Огнян Стамболиев