Писателят предлага МОН да плаща билетите и да гарантира по 100 представления на сезон за трупите

Иво Сиромахов предложи радикална промяна във финансирането на сценичните изкуства у нас, която предвижда държавата директно да откупува спектакли и да прави посещенията на театър и концерти задължителна част от учебната програма. Идеята му идва на фона на продължаващите протести на театрални директори за по-високи бюджети и дни след като самият той влезе в академичните среди като преподавател в Бургас.

"Ако държавата приеме, че естетическото възпитание е важна част от националната политика, тогава тя би могла да финансира през Министерството на образованието театрални посещения за учениците," написа Сиромахов в социалните мрежи.

Спасение за театрите или гарантирана субсидия?

Според сценариста, сегашната система, при която субсидията следва продадения билет, е справедлива на теория ("имаш публика – печелиш"), но не работи в малките населени места. Там публиката се изчерпва след 2-3 представления, което обрича местните трупи на мизерия или принудителна "халтура".

Предложението на Сиромахов на практика трансформира пазарния принцип в планова икономика. Той вижда решението в това всеки клас – от първи до дванадесети – да бъде задължен да посещава театър или симфоничен концерт два пъти годишно. Сметката му показва, че това би осигурило "сто гарантирани представления" на сезон за местните театри, платени от бюджета на МОН, а не от джоба на родителите.

Сиромахов предлага репертоарът да включва класики като "Под игото", "Хъшове" и Шекспир, което удобно пасва на учебната програма, но и ограничава творческата свобода до "помагало за матура".

Любопитен детайл е, че от есента на 2025 година самият Иво Сиромахов е преподавател по драматургия в Театралния колеж "Любен Гройс" в Бургас. Предложената от него реформа би осигурила директна заетост и гарантирани приходи за сектора, в който той вече се реализира професионално, и за студентите, които обучава.

"Не е нормално да има ученици, които завършват гимназия, а никога през живота си не са стъпвали на театър," обобщава писателят, но остава отворен въпросът дали насилственото водене под строй ще създаде любов към изкуството, или трайно отвращение.