Комунистическата власт преместила сурвакането и коледарите към Новата година

През 1960 година в България се разиграват тайни събития, които поставят под въпрос забраната на коледните традиции. Писателят Димитър Осинин изпраща писмо до тогавашния лидер на БКП Тодор Живков с предложение празнуването на Коледа да бъде възстановено, макар и само като народна традиция, а не като християнски празник.

В предложението си Осинин твърди, че Коледата няма общо с Рождество Христово и е чисто новогодишен празник, който е бил изкуствено свързан с църквата. "Защо доста некритично се отказваме от едно изключително богатство?", пита реторично писателят в своето писмо до диктатора.

Отказът на научната общност

Тодор Живков се отнася сериозно към идеята и иска официално становище от учените в БАН. След тримесечни проучвания от отдел "Наука, образование и изкуство" към ЦК на БКП изпращат отрицателен отговор. Според експертите коледуването има изразен религиозен характер, който народът винаги е свързвал тясно с религията.

Учените от БАН признават, че празникът е християнски и "за съжаление" не може лесно да бъде преосмислен в духа на тогавашната атеистична идеология. Вместо това те предлагат фокусът да остане върху сватбите и кръщенията, които се считали за по-подходящи за "социалистическо съдържание".

Подмяна на традициите

Въпреки първоначалния отказ, политическата линия на БКП постепенно се променя. Вместо пълна забрана, властите започват процес на подмяна на вековните традиции. Традиционни обичаи като сурвакането и коледуването са изкуствено преместени към 1 януари, за да се свържат единствено с Новата година и фигурата на Дядо Мраз.

През 1968 година Българската православна църква въвежда календарна реформа, с която премества честването на Рождество Христово от 7 януари на 25 декември, припомня още "168 часа". Тези събития бележат края на един от малкото опити за официално връщане на автентичната Коледа в публичния живот по време на социализма.