На днешната дата преди 92 години се е родил големият български писател Йордан Радичков.

Радичков е роден 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско.

Той е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващ алтернативи творец, затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Номиниран е 2 пъти за Нобеловата награда за литература.

Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Удостоен е с престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ за белетристика (1984) и с Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). За книгата си „Малки жабешки истории“ е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга през 1996 г.

Носител е на българските награди: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001).

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура.

През 2003 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.

Радичков връх на о. Ливингстън

На писателя е наименуван Радичков връх на остров Ливингстън в Антарктика.

Земният му път свършва в София през 2004 г.

--------------------------------------------------------------------------

Размисли за огъня

Добрият човек ще го познаеш по огъня.

Злите хора оставят след себе си пожарище; добрият човек оставя отподире си огнища.

Гдето има човек, има и огън, гдето се вие пушек, има живот.

В небето също тъй има огън, край него се събират буреносните облаци.

Една тънка нишка ни свързва през целия ни живот с първото огнище, с черното дъно на котлето, клекнало над пламъците, с къкрещото гърне, затънало до колене в жаравината, и с оная черна верига, провряна през комина, дето – според старите – служи на дявола да слиза нощем, да се отърка в саждите, та да стане косъмът му още по-черен.

Човек много огнища ще срещне по пътя си, но това са само пътни знаци или временни спирки, по които отброява дължината на своя живот или на своите преживелици; нашите преживелици винаги имат само едно начално огнище – бащиното огнище…

Човек много огнища ще срещне по пътя си, но това са само пътни знаци или временни спирки, по които отброява дължината на своя живот или на своите преживелици; нашите преживелици винаги имат само едно начално огнище – бащиното огнище…

За силен огън се иска яко дърво, дървесината му да е стегната. Такова дърво е дъбът. Той гори устойчиво, ръмжи с гръден глас в огнището и равномерно люлее пламъците си. С него човек се чувства спокойно, стига да умее да разрови добре пепелта отдолу, тъй че огънят постоянно да диша.

Огънят диша като човека. Самата му душа танцува пред вас, гола и искрена, движенията са гъвкави, а над пламъците се извива също тъй гъвкаво синя пушилка, прилична на отдалечаваща се от вас мисъл...

Йордан Радичков