Индия и Пакистан на ръба на война след атака в Кашмир
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 0

Нападение срещу туристи отприщи най-сериозното напрежение между двете ядрени сили от десетилетия насам
Кашмир отново се превърна в епицентър на опасно геополитическо напрежение, след като на 22 април 2025 година въоръжени нападатели разстреляха група туристи близо до индийския град Пахалгам. При атаката загинаха 25 индийски и един непалски гражданин, а десетки други бяха ранени – най-кървавият инцидент срещу цивилни в размирния регион от почти двадесет години.
Индийските власти незабавно обвиниха за нападението групировката „Фронт за съпротива", която според Делхи е свързана с пакистанската терористична организация Лашкар-е-Таиба – включена в списъците на ООН и САЩ с терористични групировки. От своя страна, Пакистан категорично отхвърли всякаква връзка с атаката и определи индийските обвинения като „напълно несериозни".
Дипломатическа и военна ескалация
Индийският премиер Нарендра Моди демонстрира твърда позиция след кървавия инцидент. В първото си публично изявление след атаката той заяви: „Заявявам го на целия свят: Индия ще разпознае, проследи и накаже всеки терорист и неговите поддръжници. Ще ги преследваме до края на света."
Делхи незабавно предприе серия от ответни мерки, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, анулиране на визи на пакистански граждани, затваряне на основния граничен пункт и понижаване на дипломатическите отношения с Исламабад.
Междувременно, по Линията на контрол в Кашмир бяха регистрирани многобройни престрелки и артилерийски обстрели между индийски и пакистански военни части, което допълнително изостри напрежението.
Пакистан отговори със симетрични мерки – затвори въздушното си пространство за индийски самолети, прекрати двустранната търговия и отправи предупреждение, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като „акт на война".
Ядрената заплаха и глобалните реакции
Ситуацията в Кашмир предизвиква особено сериозна тревога в международната общност, тъй като и Индия, и Пакистан разполагат с ядрени оръжия. Военни експерти предупреждават, че дори ограничен военен конфликт между двете държави може да доведе до катастрофални последици не само за региона, но и в глобален мащаб.
ООН, Китай и САЩ реагираха с призиви за максимална сдържаност и намиране на дипломатическо решение на кризата. Китайското външно министерство заяви: „Китай очаква двете страни да действат отговорно в името на мира и стабилността в региона."
Модернизация на въоръжените сили и вътрешни напрежения
След предишния сериозен инцидент през 2019 година, когато индийски изтребител МиГ-21 беше свален над Кашмир, Индия инвестира значително в модернизация на своите въоръжени сили. Това включва придобиването на руски противовъздушни системи С-400 и френски изтребители „Рафал", което значително повишава бойните възможности на страната.
В същото време Пакистан изглежда изправен пред вътрешни политически и военни трудности. Медийни информации говорят за напрежение във военното ръководство и дори за възможно отстраняване на началника на генералния щаб генерал Асим Мунир, въпреки че официално Исламабад не коментира тези твърдения.
Цивилното население в капана на конфликта
Местните жители от двете страни на Линията на контрол вече предприемат предпазни мерки. В индийската част на Кашмир се възстановяват и укрепват стари бункери, някои от които са известни като „бункерите на Моди", изградени през последните години. В пакистанската част на спорната територия селяните организират самостоятелни патрули за защита на домовете си.
Исторически контекст и перспективи
След получаването на независимост от британското колониално управление през 1947 година, Индия и Пакистан са водили три войни за контрола върху Кашмир. Днес регионът отново се превръща във фокус на световното внимание, а опасността от по-мащабен военен конфликт остава реална.
Международната общност, както и ООН, настояват за диалог и мирно уреждане на спора. Според изявление на ООН: „Всички проблеми между Пакистан и Индия могат и трябва да бъдат решени мирно, чрез съдържателно, взаимно сътрудничество."
Въпреки тези призиви, към момента напрежението не показва признаци на намаляване, а двете ядрени сили продължават да демонстрират твърдост в позициите си.






















