Как микропластмасите в организма ни влияят на здравето
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Учени откриха тревожни нива на пластмасови частици в човешкия мозък, костите и други органи
Микропластмасите вече проникват в най-важните човешки органи, включително мозъка и костите, разкриват последните научни изследвания. През 2025 година осем доброволци в Лондон участваха в уникален експеримент, при който умишлено поглъщаха разтвор с микропластмаси, за да се проследи как тези частици се абсорбират в кръвта и се разпространяват из тялото.
Изследването, публикувано в престижното научно списание Nature Medicine, показва тревожна картина за нарастващото замърсяване на човешкия организъм с пластмасови частици. Учени от Университета в Ню Мексико откриха, че концентрацията на микропластмаси в човешкия мозък се е увеличила с 50 процента само за периода между 2016 и 2024 година.
"Хората просто са изложени на постоянно нарастващи нива на микро- и нанопластмаса", обясни професор Матю Кампен, водещ изследователя на проучването.
Как микропластмасите навлизат в организма
Микропластмасите - частици с размер до 5 милиметра - влизат в човешкото тяло по различни пътища. Основните канали за проникване са храната, водата и въздухът, които ежедневно консумираме или вдишваме. Според данните, един литър бутилирана вода може да съдържа до 240 000 такива частици.
Китайските учени направиха особено тревожно откритие през 2024 година, когато намерили микропластмаси в костите и мускулите на пациенти, преминали през ставни операции. Италианско изследване разкри присъствието на тези частици в каротидните артерии - основните кръвоносни съдове към мозъка.
Връзка с деменцията и други заболявания
Данните от проучванията разкриват безпокоящи корелации между микропластмасите и различни здравословни проблеми. През 2025 година ново изследване установи микропластмаси в мозъците на починали хора, като пациентите с деменция показали до десет пъти повече пластмаса в мозъчната тъкан.
"Пациенти с такива частици имали 4,5 пъти по-висок риск от инсулт, инфаркт или внезапна смърт в следващите три години", съобщиха италианските изследователи.
Учените предполагат, че микропластмасовите частици се прикрепват към мазнините в мозъка и по този начин проникват в централната нервна система. При пациенти с деменция кръвно-мозъчната бариера е отслабена, което улеснява навлизането на пластмаси.
Различни видове риск за здравето
Проблемът се усложнява от огромното разнообразие на микропластмасите и техните характеристики. В един литър бутилирана вода могат да се намерят до 240 000 частици от различни видове пластмаса. Някои от тях абсорбират токсини или тежки метали, други отделят хормонално активни химикали.
Най-малките частици - нанопластмасите - се оказват особено опасни, тъй като могат да проникват директно в клетките и дори да увреждат ДНК. Според д-р Стефани Райт от Импириъл Колидж Лондон, която води изследвания в тази област, "най-вероятно малките частици са тези, които проникват в кръвта".
Влияние върху лечението и стареенето
Микропластмасите могат да бъдат носители на гени за антибиотична резистентност, което представлява допълнителна заплаха за общественото здраве. Изследвания показват, че хроничната експозиция може да влоши терапията при пациенти с рак или хронични заболявания, тъй като частиците се свързват с лекарства и променят тяхното действие.
"Микропластмасите могат да ускоряват стареенето, увреждайки кръвоносните съдове, предизвиквайки хронично възпаление и нарушавайки клетъчната функция", смята професор Рафаеле Марфела от Университета в Кампания "Луиджи Ванвители".
Необходимост от спешни мерки
Учените подчертават необходимостта от спешни действия за намаляване на пластмасовото замърсяване още в началото на производствената верига. Професор Фей Коусейро от Университета в Портсмут предупреждава, че "микропластмасите не са като азбест - те не водят до директна, остра болест, но създават допълнителна тежест върху клетките и имунната система".
В дългосрочен план изследователите се надяват да убедят производителите да преминат към по-безопасни алтернативи на пластмасата, особено в медицинската индустрия, където болничните маски и тръби често са изработени от пластмасови материали.























