Цените на "малката кошница" растат по-бавно от общия индекс

Годишната инфлация в България достигна 3.5% през януари 2026 година, сочат коригираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки лекото забавяне спрямо предходни периоди, структурата на поскъпването разкрива тревожна тенденция – основният двигател на цените вече не са енергоносителите или вносните суровини, а секторът на услугите и ресторантьорството. Това стана ясно от икономическия анализ на Агоп Каспарян и доц. Щерьо Ножаров, направен в ефира на NOVA News.

Капанът на "лепкавата" инфлация

Докато цените на облеклото и обувките регистрират сезонен спад, сектор "Услуги" продължава да генерира инфлационен натиск. Според икономистите, скокът е най-осезаем при ресторантите, хотелите, личните грижи и развлеченията. Този тип инфлация, наричана от експертите "лепкава", е особено устойчива, тъй като често е следствие от увеличението на заплатите и държавните разходи, които се прехвърлят върху крайните потребители.

"Инфлационният натиск идва основно от ръста на цените в сектора на услугите, особено в ресторантьорството," коментира икономистът Агоп Каспарян, цитиран от NOVA. Той подчерта ролята на увеличената парична маса, резултат от повишените възнаграждения и държавни харчове.

Парадоксът на "малката кошница"

Доц. Щерьо Ножаров обърна внимание на рядък икономически феномен – инфлацията при стоките от първа необходимост е по-ниска от общия индекс. Обикновено домакинствата с най-ниски доходи понасят най-тежкия удар, но януарските данни показват раз разместване на пластовете.

"Виждаме един парадокс – общата инфлация по индекса на потребителските цени нараства с 0.6% на месечна база, докато малката потребителска кошница се увеличава с 0.5%," заяви доц. Ножаров.

Според експерта, това относително задържане при цените на храните се дължи на засиления държаввен контрол върху големите търговски вериги, наложен заради закона за въвеждане на еврото. Този административен натиск обаче не работи толкова ефективно в разпокъсания сектор на услугите, където цените продължават да растат свободно.

Еврото и ефектът на закръгляването

Темата за предстоящото приемане на единната европейска валута остава ключова за ценообразуването. Икономистите са категорични, че спекулациите за масово поскъпване заради "закръгляване" на цените към момента не се оправдават от статистиката. Въпреки това, данните за 3.5% годишна инфлация остават над целевите нива на Европейската централна банка, което държи под въпрос устойчивостта на икономическите показатели на страната в дългосрочен план.