Здравейте г-н Пенчо Милков.

Аз съм Радост Николова и до вчера с гордост казвах, че съм от град Русе.

Не живея в Русе от 3 год. Три години, в които вие сте начело на града, а аз разказвам на всичките си познати, колко е красив града ни. Колко добре е направена централната част, многото шадравани с различни програми, с различни светлини. Колко е приятно за разходка в летните горещи вечери. Водата разхлажда, звука успокоява, а светлините вдъхновяват. Разказвах, колко е зелен града ни, как сме запазили природата да е навсякъде около нас, как имаме места за разходки - Парка на младежта, Кея, Центъра и всички околни местности. Всичко това беше в съзнанието ми до вчера.

Вчера посетихме Русе с приятели, които не бяха идвали в този красив крайдунавски град. Приятели, които с интерес слушаха моите разкази и ми се довериха. Пропътуваха стотици километри, за да се насладят на уникалния град Русе.

И какво намерихме? Аз, лично никога преди не съм се чувствала толкова неудобно и толкова разочарована.

Намерихме:

- център с неработещи шадравани в 22:00 часа, с 38 градуса на въздуха. Т.е. от всички, работеха два и то с непълен капацитет, и изгорели светлини. Беше осеяно с хора, търсещи прохлада, но нямаше такава, нямаше НИЩО от моите спомени отпреди 3 години.

- кея - нищо от зеленината - само бетон и коли.

- интерактивният Еко музей, който наистина е направен перфектно, вече не е толкова интерактивен - не може да се плати таксата за вход с карта. Навън беше 42 градуса, а в музея не работеха климатиците.

ИКОНОМИИ ли правите или съсипвате града ни?

Прогонихте мен и семейството ми, а сега прогонихте и посетителите, които доведох.

БЛАГОДАРЯ ВИ, КМЕТЕ!

Радост Николова