Как социалните мрежи изкривиха пазара на туристически услуги в Разложко

Има места в България, където ценоразписът не отговаря на качеството на услугата, а на нивото на суетата. Хотелски комплекси в разложкото село Баня се превърнаха в учебникарски пример за икономическия парадокс на Веблен – колкото по-висока е цената и по-арогантна претенцията, толкова по-голямо е търсенето. Това не е туризъм, това е търговия със социални илюзии.

Икономика на показността

Докато традиционният туризъм разчита на комфорт, тишина и възстановяване, новият модел в Баня, олицетворяван от комплекси като "Терме", залага на "социалната валидация". Потребителят не купува нощувка, а купува правото да се отбележи (check-in) от "правилното място". Това превръща обикновения турист в продукт – той плаща, за да работи като безплатен рекламен агент на хотела в социалните мрежи.

Според анализатори, този модел създава изкуствена инфлация в региона. Цените на услугите се калкулират не на база реални разходи, а на база "имиджова добавка". Така нареченият "инфлуенсър туризъм" изкривява пазара, като принуждава средния клас потребители да плащат "данък суета", ако искат да ползват минералните ресурси на страната.

Басейнът като сцена

Критичният поглед към феномена разкрива, че басейните вече не са място за плуване, а аква-сцени за фотосесии. "Ако не си инфлуенсър, певица или дъщеря на политик, присъствието ти започва да изглежда подозрително", отбелязва първоизточникът на дискусията.

Това създава токсична среда за реална почивка. Гостите са принудени да участват в неволен спектакъл, където спокойствието е пожертвано в името на перфектния кадър.

Рискът на балона

Макроикономическият риск за подобни инвестиции е висок. Модата е най-бързо обезценяващият се актив. Когато "цифровият елит" мигрира към следващата гореща точка, хотелите, разчитали само на "хайп" (hype) и пиар, ще се окажат с празни стаи и неоправдано високи цени. Защото, когато свалиш филтъра на Instagram, остава само обслужването – а в България то рядко оправдава четирицифрени суми.