. В момента се готви нова такава, която ще определи ориентировъчни цени на дейностите по санирането.  

Да видим първо как се стигна до тук и какво се случи досега:

- Държавата плаща всичко – популизмът стигна до там, че още в началото се взе решение собствениците да не съфинансират санирането и на практика стана така, че с парите на данъкоплатците да се плаща подобряване и повишаване на стойността на частна собственост на малка част от собствениците на стари панелки.

- Дейностите по програмата са делегирани на общините – опитът показва, че на местно ниво злоупотребите с възлагането на обществени поръчки са често срещани и програмата би могла да се превърне в удобен канал за корупция и съмнителен избор на изпълнители.

- Изискванията за големината на сградата бяха намалени – тъй като програмата е изцяло популистка, нямаше как да се пренебрегне недоволството на собствениците на по-малки сгради и изискването на големината на сградите, След старта на държавната програма за саниране на панелките преди година вече се направиха няколко променикоито ще се санират за сметка на държавата, намаля от 36 до 32 апартамента. Има вероятност в бъдеще по същата логика да се санират и още по-малки кооперации, а защо не и къщи.

- Изискването за 100% съгласие на собствениците беше облекчено - в отговор на проблемите на етажната собственост и неразбирателството между съседи отпадна първоначалното изискване да се санират само сгради, в които всички собственици са съгласни. Промените в програмата позволяват на общината да допусне одобрение на сграда, ако не са представени документи/декларации за осигуряване на достъп до всички самостоятелни обекти. Изключението може да се прилага за не повече от 5% от самостоятелните обекти. В този случай общината следва да намери подходящо техническо решение, да се извършат дейностите по обновяването, за да се постигне цялостна визия на сградата.

- Санирането да се извършва от малки фирми – някак между другото имаше идея програмата за саниране да стане и социална програма за подпомагане на малкия бизнес. Засега тя не е разписана официално.

- Ще се определят средни цени на санирането – по този порочен път се стигна и до новото предложение, при което  министерството на регионалното развитие ще определя ориентировъчни средни цени на различните дейности при санирането.

Причината естествено е, че има вероятност за злоупотреби и изкуствено надуване на цени, след като министерството делегира избора на общините, ограничава конкуренцията и премахва участието на собствениците (които иначе биха имали интерес да упражняват контрол над цената).

Сега вече стана ясно, че държавата се оплете в собствената си каша и се опитва да поправя детайли, като продължава да харчи огромен ресурс.

Възможните злоупотреби и при това правило са очевидни, независимо дали пазарната цена, която изпълнителите биха предложили, е под или над „ориентировъчната”  –купуване на най-евтините материали, намаляване на качеството, извършване на по-малко работа или пък получаване на ненужна рента (т.е. печалба над пазарната) от изпълнителите.

Трябва да се спомене, че в документа за промяна се предвижда определяните стойности да се координират с компетентните браншови организации, а Камарата на строителите вече заяви, че няма да участва в подобно начинание. 

Причината е, че от една страна не биха могли да се определят универсални цени, защото сградите са различни, изпълнителите са различни и възможните изпълнения на санирането също са различни, а от друга страна вече има прецедент, при който през 2010 г.

КЗК глоби камарата със 175 хил. лв. именно заради опит за въвеждане на средни цени в сектора на строителството (по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК). Случаят с държавно определените средни цени е идентичен и по своята същност принадлежи към едни минали времена.

Дори да има някакъв шанс да се пресекат злоупотребите с държавни средства и министерството да измисли най-ефективния начин за извършване на тези поръчки, цялостната идея на харченето на такъв огромен ресурс за сметка на всички и в полза на няколко остава сбъркана.