Трудоспособното население на Русе е нараснало с 4 % заради пандемията и завръщането на гастарбайтерите

От средата на март и края на май в България са се завърнали малко повече от 121 хиляди души, от които 36 хиляди със самолет, а останалите — през сухопътни граници.

Това сочи доклад на Европейския Съвет за Външна Политика (ECFR) за ефекта на пандемията от COVID-19 върху обратната миграция към България.

За изготвянето на доклада е проследена база данни от над 70 хил. души, карантинирани по общини, която позволява проследяването на поне част от влезлите до крайната им дестинация.

"Установихме, че навсякъде карантинираните са повече през май, отколкото през април, като разликите на места са толкова големи, че не могат да бъдат обяснени с епидемиологични причини, а просто с увеличаване на притока на хора. Сравнението на броя карантинирани по места с този на работоспособното население сочи, че има градове, в които завърналите се са сериозен процент. В Петрич и Сандански е почти 8%, във Видин е 4,5%, в Монтана, Русе и Благоевград — около 4%. Като се има предвид, че карантинираните са почти двойно по-малко от общо влезлите, е логично да се предположи, че общият брой завърнали се в тези места е още по-голям като процент", се посочва в доклада.

Проведена е и онлайн анкета с хора, които са се върнали след известен престой в чужбина. Открити са две основни причини за това: "желание да съм с близки" (46%) и "загуба на работа" (32%).

Оказва обаче, че само 10% от анкетираните са отговорили, че няма да се върнат обратно след ковид кризата, а 25% все още не са решили.

"Основните фактори, от които зависи решението им, са намирането на добре заплатена работа тук, корупцията, ковид кризата, намирането на работа в чужбина, социалната и градска среда", се подчертава в проучването.

Предвид настоящата несигурност и втората вълна на пандемията в Европа, както и ситуацията на трудовите пазари и внезапното навлизане на онлайн и дистанционна работа в редица сектори, този престой в България на завърналите се може да се окаже повече от краткосрочна промяна за някои. Това изисква спешна промяна на перспективата за местните и национални власти, и пренасочване от дългосрочни политики към краткосрочни мерки.

Сред мерките, които вече се прилагат успешно на други места и могат да бъдат копирани, авторът на доклада посочва лесен достъп до заеми с нисък или без лихвен процент, преки субсидии и данъчни облекчения от местните данъци за хора с доказан интерес да останат за по-дълги периоди, места в местните училища и детски градини.

Повечето от мерките не изискват масивни финансови инжекции, а само реорганизация на приоритетите и известна административна промяна. В доклада се обръща внимание, че има два големи портфейла за финансиране: Механизмът за възстановяване и устойчивост и ReactEU.

Обратната миграция е важен политически и социален въпрос с четири ясно изразени характеристики: Първо, това е неочакван подарък за родните икономики, второ, това може да е нещо повече от краткосрочен обрат, трето, не всички, които се върнаха, ще мигрират отново и четвърто, дори тези, които напускат, могат да бъдат ценни точки за допълнително проучване и анализ, които да помогнат при бъдещото привличане на хора, посочва докладът.

"Моментът да се мисли и действа за това е сега. Страните в региона вече пропуснаха много възможности за запазване и привличане на таланти. Не бива да пропускат този", завършва той.