Чужди стоки превзеха пазара на храни у нас

Четирима водещи икономисти и браншови експерти анализираха състоянието на пазара на храни в България в ефира на Bulgaria ON AIR този петък, 19 юни 2026 година, като предупредиха за тежки структурни изкривявания и изтласкване на родното производство. Бившият заместник-министър на земеделието Светлана Орманова, проф. Косьо Стойчев, д-р Димитър Събев и Владислав Михайлов посочиха, че обявената от държавата война срещу високите цени няма да даде дългосрочен резултат, ако не се проследи нелоялната конкуренция по цялата верига от нивата до големите супермаркети.

Нелоялни практики и орязани субсидии

Според Светлана Орманова на пазара на плодове и зеленчуци масово съществуват нелоялни търговски практики, които оскъпяват стоките за крайния потребител, докато в същото време фермерите не могат да покрият дори себестойността на своето производство. Тя подчерта, че проблемите в сектора се натрупват от 20 години и вече рефлектират пряко върху джоба на гражданите.

"Битката започва още преди да се достигне до търговците на дребно и потребителите. Ако не се започне да се разглежда цялата верига на доставки, еднократните действия няма да доведат до резултати", предупреди Орманова. Тя допълни, че в следващия програмен период субсидиите за българските производители ще паднат с 20%, което ще влоши ситуацията още повече. Като спешни стъпки Орманова посочи необходимостта от коопериране, данъчни облекчения за кооперативите и възстановяване на разрушеното напояване.

Капиталната грешка с големите вериги

Икономистът проф. Косьо Стойчев изтъкна, че ефектът от сегашните мерки на властта ще бъде чисто сезонен, а българските потребители са станали жертва на грешно пазарно планиране. Според него отдаването на най-добрите локации в градовете на големите чужди вериги е дало предимство на вносните стоки, което е ограничило пространството за малките квартални магазини.

"В бизнеса има приемлива цена, няма справедлива цена", посочи проф. Стойчев. Той добави, че целият маркетинг в страната в момента е ориентиран към чужда кухня с чужди продукти. Икономистът призова Националната агенция за приходите да проследи изкъсо пътя на ДДС, за да се разбере какви точно надценки си позволяват големите търговски обекти.

От своя страна д-р Димитър Събев от БАН посоче, че българите продължават да отделят огромна част от бюджета си за препитание. В България цели 34% от доходите отиват за хранителни стоки, докато в богати държави като САЩ този процент е между 10% и 15%. Той критикува разпределението на държавната помощ, като даде пример, че за тютюнопроизводство се отделят повече субсидии, отколкото за плодове, зеленчуци и мляко взети заедно.

Двоен скок в търговските надценки

Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов разкри как веригите са променили пазара в България през последните десетилетия. Той припомни, че в периода между 2000 и 2010 година големите супермаркети са работили с напълно поносими надценки от 14% до 18%.

"През 2012-2013 започнаха да работят на 30-35%, да се пробват на 40%", разясни Михайлов. По думите му веригите не могат да бъдат винени директно, тъй като работят по закон и са станали жертва на собствения си успех, но в България липсва стабилна законова база, която да регулира отношенията по веригата и да защити родната продукция.