Година след взривовете край Елин Пелин - мълчание и тъга
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 0
12 месеца след трагедията край село Гара Елин Пелин, жителите още живеят със спомена за ужаса, а разследването все още не е приключило
На 25 юли 2024 година тишината край село Гара Елин Пелин бе разкъсана от мощна експлозия. Взривовете, които избухнаха в склад за фойерверки, отнеха живота на четирима души, наложиха евакуация на десетки жители и нанесоха щети върху стотици имоти. Днес, точно година по-късно, теренът остава пуст и опасен, а отговорите на много въпроси все още липсват.
Мястото на трагедията може да бъде достигнато единствено по черен път, а официалният вход към бившите складове е заграден с бариера и табели, предупреждаващи за риск от взрив. Разследването, водено от прокуратурата, все още не е приключило. Единственият официален извод до момента гласи, че инцидентът е бил предизвикан и от високите температури, съвпаднали със складирането на пиротехнически материали.
„Процесуалните действия продължават“, заявиха лаконично от Държавното обвинение пред NOVA.
По време на инцидента в склада се намирали четирима души - Кристина, Петър, Теодор и Стоян. Всички те работели заедно по подготовката на заря за предстоящ празничен повод. Това, което трябвало да бъде радостен ден, се превръща в трагедия за техните семейства и за цялото село.
Собственик на складовете е Тодор Петров. Неговият син също е сред жертвите. Към момента Петров не желае да говори пред медиите, но е изразил готовност да даде повече информация след приключване на експертизите и разследването.
Местните жители не са забравили онова лято. Баба Васка, на 91 години, си спомня ясно деня на взрива. Тогава била сама у дома, когато прозвучал оглушителен тътен.
„Напрежение, страх… За себе си мога да кажа, че се стряскам даже от гърма на облаците, защото не знам какво става. Тогава аз много се уплаших. Помислих, че пада самолет“, разказва жената, докато оглежда с очите си разрушенията, които не бе виждала от близо година.
Сградата, където някога са се съхранявали пиротехническите изделия, днес е в руини. Без охрана, без стопанисване и с почти никакви признаци на живот.
Материалните щети, причинени от взрива, все още не са напълно възстановени. Жители на селото продължават да търсят обезщетение, а за някои от тях домът им така и не е ремонтиран. Въпросите, свързани с безопасността на подобни складове и контрола върху тяхната дейност, остават висящи.
Случаят постави под съмнение и готовността на институциите да реагират навременно в подобни кризисни ситуации. Година по-късно пострадалите търсят не само справедливост, но и яснота – как и защо се стигна до трагедията.






















