Православната църква почита днес св. Герман, патриарх Константинополски. 

Св. Герман е известен с благочестивия си живот и като църковен писател. Принуждаван да се откаже от иконопочитанието, той напуснал патриаршеския престол. От него са останали химни за прослава на светците и Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание.

Св. Герман бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат (668-685). Той от млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх.

В царуването на Лъв III Исаврянин (717-741), който се обявил против поклонението на иконите, Герман употребил много старания да вразуми царя и да отклони от заблуждение, но напразно. Лъв поискал почитането на иконите да бъде осъдено на събор.

Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.

В народната представа празникът се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия.

Българинът нарича свети Герман още Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд.

Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният. 

Имен ден: Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра, Искрен

На 12 май се изпълнява народният обичай Герман - Градушкар за измолване на дъжд.

На този празник е забранена полска работа, не се впрягат воловете в колата, за да не пострада селото от градушка. Ако все пак някой наруши тази забрана, другите му счупват колата на парчета. Ако през деня се зададе голям тъмен облак, всички от селото излизат и викат: „Германе, големи празнико! Пренеси я /градушката/ в пусти гори тилилейски, дето брадва не сече, дето петел не пее, дето колак /хляб/ се не меси!”

Девойките-пеперударки и жените вдовици обредно приготвят от кал или глина гола мъжка фигура с подчертан фалос, наречена Герман. Възприемат го, осмислят го като мъртвец. Полагат го върху керемида или в сандъче, подобно на ковчег. Скръстват ръцете му отпред на гърдите и в тях забождат запалена свещ.

Отрупват го с цветя и го оплакват: „Ой Германе, Германе! Умря Герман от суша за киша!” Погребват куклата - Герман край реката или в нивата, върху гроба поставят малък дървен кръст. В обреда не се допускат мъже. В момента на погребението всички трябва да плачат силно, много жалостиво.

Има изискване най-много да плачат сираците. Всеобщо е убеждението, че Бог чува най-напред техния плач, той ще се смили над тях и ще изпълни молбата им за дъжд. На 3-я и 9-я ден правят помени, които съответно се наричат третина и деветина. Няколко стари жени отиват рано сутрин на гроба, палят свещи, преливат го с вода и го кадят с тамян. Ако през следващите дни завалят поройни дъждове, момите отиват на нивата, изравят от гроба глинената фигура и я хвърлят в реката, за да спрат пороите.

Изследователите предполагат, че обичаят Герман е отзвук от езическата религия на късноантичното балканско население, своеобразно жертвоприношение на висшето божество за животворна влага, дъжда и плодородие.