ГЕРБ: Оставяме Румен Радев да катастрофира в сблъсъка с реалността

0
Сачева обяви края на "моралните монолози" и позиционира партията като единствен технократски избор
Сачева обяви края на "моралните монолози" и позиционира партията като единствен технократски избор Видео: БГНЕС

Сачева обяви края на "моралните монолози" и позиционира партията като единствен технократски избор

Реакцията идва часове след като стана ясно, че държавният глава прави стъпки към реалната партийна политика – ход, който очевидно пренарежда предизборния пъзел и създава напрежение в партийните централи.

Краят на "церемониите"

"ГЕРБ няма да се бори с господин Радев и неговия политически субект. ГЕРБ ще остави господин Радев да се бори с реалността", заяви категорично Сачева в кулоарите на парламента.

Тя използва момента, за да девалидира досегашната роля на президента, рамкирайки я като лесна и лишена от отговорност. "Времето на церемониите приключи. Ще се радваме да видим нещо конкретно като програма и екип, и всичко, което е свързано с реалната политика", допълни тя, намеквайки, че досегашните действия на Радев са били лишени от управленска субстанция.

Според нея в полето на "реалната политика" бързо проличава кой има капацитет да работи за България и кой разчита само на популизъм. "Нека да видим първо този политически проект", призова Сачева с доза скептицизъм към "инкубатора на партии", както тя нарече президентството по-рано.

Еврозоната като политическо убежище

В опит да се разграничи от задаващата се популистка вълна, ГЕРБ залага на технократския профил. Сачева подчерта, че партията ще се концентрира върху "капитализирането на членството на страната в еврозоната".

"Истинският суверенитет на една държава минава през силна икономика", подчерта тя, очертавайки трите стъбла на бъдещата кампания на партията – икономика, иновации и инвестиции.

Скритият риск

Макар тонът на ГЕРБ да е пренебрежителен, анализатори разчитат в думите на Сачева скрита тревога. Опитът Радев да бъде оставен да се "бори с реалността" може да се окаже рискован, ако "реалността" – белязана от умора от старите партии – реши да подкрепи именно наказателен вот срещу статуквото. Превръщането на Еврозоната в основно политическо оръжие също крие рискове, ако икономическите показатели не отговорят на оптимистичните прогнози на партията.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.com по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите злоупотреби в сайта, за да оставите анонимен коментар или да гласувате изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

Код за сигурност
* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • -2
    4
    Слонът в стаята
    който до вчера не забелязвахме, придоби плътност. Президентът, или вече експрезидентът, излезе на политическия тепих. Предполагам, решението е добре премислено, защото в този вид борби след загуба не се допуска реванш. Най-важният въпрос е: какво може да направи един нов играч в една напълно покварена изборна машина? Няма нито време, нито ресурс (реална власт) за демонтаж. Сигурно ще се смени някое и друго зъбно колело, но машината ще продължи да служи на старите си господари. От друга страна негласуващите, което не е тайна, са мнозинство. Но след вчера се създаде опасност да гласуват. При това концентрирано и в една посока, което ще бъде пагубно за създадената политическа сглобка, скрепена със седене по скутове, мазни турски кафета и лоша игра на „наши и ваши“. Изборната машина може да манипулира вота в определени граници, но не и ако до урните се изсипят още два милиона души. Може би затова беше този предварителен ПП-ДБ-НН скимтеж по електронното гласуване? Но за да се стигне дотам, трябва да се свърши една голяма задача и тя вече е в ход. Нямате си представа как леви, десни, център, коалиции, управляващи и опозиция ще зареват в един глас с учудващо идентични послания. Това е с една простичка цел – да откажат максимално много хора да гласуват. Пригответе се да слушате за Боташ, Триморие, поредния нов спасител (вие нямате нужда от спасител! Я вижте колко добре я карате и без такъв?!), зелен чорап, ЦРУ, Москва (малко е парадоксално, ама кой да се замисля) и т.н. Тези работи ще се повтарят до втръсване. До подлудяване. Ще се повтарят толкова често, че ще престанат да носят смисъл. Медиите на хранилка ще ви грачат до втръсване. Ще повтарят едно и също като малко дете, което повтаря до полуда думата „хляб“, докато я превърне в шум. Някъде в този шум е заровена и надеждата евентуалните нови гласуващи да се изгубят или отвратят. Ако тези хора се елиминират, предизборната машина ще влезе в норма и ще може да ни предложи каквото ѝ е зададено. Затова нови гласове на тази машина не са ѝ трябвали. Хората трябва да се докарат предварително до полуда. Да хвърлят чехъла по телевизора и да си кажат: „Отказвам се. И този е същият. Ето на! Казаха го по телевизора. И в интернет, и във вестника.“ Навсякъде! Ще успеят ли? Предупредени сте и от вас ще зависи.
  • -1
    3
    човек
    За мен не беше изненада този ход на Радев. Той си има своя рейтинг, който никак не е малък, така че е съвсем логично да основе партия и да участва в изборите. Негово право е, както и на всеки друг. Не ви харесва? Ми не гласувате за него, гласувате за този, който ви харесва. Всичко е толкова просто. На мен не ми харесват Бойко, Пеевски, не ми харесва Кокорчо, не ми харесва оня на БСП-то, не ми харесва Слай, и другите „велики“, не ми харесва и оня селски фараон. И не гласувам за тях. Толкова. Да, толкова е просто. Последният път гласувах за България може. Но не, защото ми харесват, а защото са най-близо до политическите ми виждания, но те не влязоха и така гласът ми се преразпредели на останалите пропорционално, следователно по-голямата част от моя вот отиде при ГЕРБ, което си дадох сметка, че е много погрешно и неприятен недостатък на избирателната система, но е факт. Но по-важното е, че не съм роб, електорат и фен на някои си.Не съм футболен фен, че да подкрепям до гроб "моя си отбор". Това го осъзнах и го надраснах с годините, Тогава реших, че това повече не може да бъде така, в тотален разрез с моите виждания е, и започнах да гласувам не по запалянковски и стадно, а по съвест, по политическа програма и реална политика. Вече се чувствам свободен да избирам. Избирател съм. Избирам и ще избирам от това, което най-много ми допада. Това ме прави свободен и нямам никакви скрупули, че "нашите" се топят, а "техните" се увеличават, че някой си щял да загуби гласове, щели да се прелеят някъде си. Това е проблем на политиците и лидерите на партии, на техните "отбори", но не е мой проблем, че да се тръшкам, да лая и да плюя, да злобея и да се държа като псеЗа мен няма наши, ваши и техни. Няма отбори. Отборите са тълпа, която следва лидера си. Те не са свободни. Те са водени. Те са точно като кучетата в глутницата, които следват лидера си и ако той започне да лае по някой велосипедист, останалите се нахвърлят срещу клетия нещастник в опит да се харесат на тартора си. Това е стаден инстинкт, животински, но не е свобода, а робство. Човекът е политическо животно и се държи като такова. Особено силно лае зад оградата на социалната мрежа. Като псе. А човешкото е, когато се чувстваш свободен. Да избереш. Така че, вместо да се лаете, избирайте! И бъдете човеци! А човешкото е, когато се чувстваш свободен. Да избереш. Така че, вместо да се лаете, избирайте! И бъдете човеци!
  • 1
    2
    До плаващия
    До тук си прав, но подозирам, че си поредният заблуден, дето ще се претрепе да гласува за поредния месия. И после - оти ги ручахме жабетата. За Сцила и Харибда чувал ли си?
  • 0
    1
    Поплавски
    Денице,идва "дебелият",мисли къде ще скриеш седалищните си части. 2026 година,е "смърт" за дебелите управляващи.Свърши хубавото време на крадливата партия,смъквала много кожи от българите от 2009 година до наши дни.Арменката, нахалната и арогантна фуста,не искала да бъде сл. премиер,силно желаела да стане президент на България.Това като идея,може да роди само една глава,чиято суроватка е доста разредена.
Зареди още коментари

Най-четени новини

Последни новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Кире, знаеш ли какво е това - денем лае, а нощем плува?

- Не. Какво е?

- Ченето на тъщата ...

Събития от Русе

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари

Виж всички коментари